22.11.2023 г. - 22.11.2023 г.

За строежа на тунели, мостове и подпорни стени необходими при прокарването на железопътната линия през Искърския пролом, българското правителство сключва договор с италиански майстори каменоделци. След завършване на работата четирима от тях остават в град Мездра.

През 1893 г. те били наети от Тодор Балабанов за строеж на спиртна фабрика. Италианците Франческо Красини и Поли Луизи (от с. Сант' Амброджино край Верона), Антонио Чедулини (от Клаузето) и Франческо Санкета (от с. Виченца в Алпите) разработили първата каменна кариера в местността Дедов дол край с. Върбешница.

Няколко години след тях в селото се заселват и двама българи каменоделци - бежанци от Корчанско (днес в Албания) - Спиро Лазаров Спиров и Лазар Спиров. В следващите години много върбешчани започват да се занимават с каменоделство и през 1910 г. в селото вече има записани 72-ма души практикуващи този занаят.

Сред първите по-известни майстори са:
Вуто Николчов (починал през 1927 г.) - изработил паметници на загиналите във войните в селата Горно Пещене, Девене, Ослен, Лесура и Галатин.
Георги Антонов Чедолини - предприемач, работил по сградите на БНБ и МВР в София, гарата в Шумен, училища и др.
Мито Антонов Чедолини - работи с брат си Георги, председател на каменоделското сдружение.

За най-добър е признат башмайсторът Найден Тодоров (1895 - 1993). Започнал е работа на 13 години при италианските майстори. Благодарение на таланта си. за няколко години станал майстор със собствена кариера. Изработва декоративни фигури за митрополията в гр. Враца, каменния лъв за паметника на Загиналите във войните пред гарата във Враца, прави модел за капителите на читалище „Развитие“ във Враца, фигура на каменно куче в Борисовата градина в София. Изработва каменен щанд в селото и много други.

Дълги години гордост на село Върбешница е бил духовият оркестър наричан „музиката“. Тя е създадена към 1922 година и първоначално е била в състав: Васил Минчов - кларинет, Аврам Ненчов - флигорна, Стоян Гоцов - флигорна, Гоцо Христов Илиевски - басфлигорна, Доно Христов - бас флигорна и Вуто Иванов Лъжовски - тъпан.

Вуто Лъжовски е имал разкъсана горна устна от раняване на фронта и групата също е наричана „щърбановата“. По-късно към състава се присъединяват Иван Илиев Коновски - кларинет и братята Гено и Мито Илиеви Коновски - басфлигорни.

Прелом в работата на върбешката музика настъпва, когато през 1932 година пристига Митко Мицев - завършил Педагогическото училище в Берковица, изучавал солфеж, цигулка и флейта.Той е назначен за учител в с. Върбешница. През 1938 година ръководството на читалището сключва договор за образуваща се местна духова музика с ръководител Митко Мицев.

Съгласно него читалището се задължава да осигури една стая за репетиции и съхраняване на инструменти. Години наред музиката свири след всяко представление на читалищната театрална трупа. Славата на върбешката музика се носи из цялата околия. Когато хора от други села питат - какво става във Върбешница, им отговарят, че музиката свири и народът се весели.

В близост до селото има каменни кариери и язовир.

В последните няколко години селото взима участие в станалия традиционен турнир по футбол на малки вратички в гр. Мездра.

За контакти : Кметство : E-mail: vyrbeshnitsa@mail.bg
Поща : 3147 с. Върбешница ул. "Първи Май" № 12; тел: 091092359

За повече информация :
Сайт на с.Върбешница