Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Област Враца
Събор на ''Св.Архангел Михаил'' в с.Долна Бешовица |
ежегодно събитие |
с.Долна Бешовица,Община Роман,Област Враца
Вашата оценка
Всяка година се провежда събор на село Долна Бешовица на 21 ноември Свети Архангел Михаил.
До̀лна Бешовѝца е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, Област Враца.
Долнобешовишки манастир - изоставен и почти разрушен. Манастирът е разположен в в югоизточната част на рида Веслец от Западния Предбалкан, на около 2 км от село Долна Бешовица и на на около 6 км от град Роман и на ок. 25 км от Враца.
Предполага се, че е възникнал по времето на Втората българска държава - през XII в. - първоначално като болярска църква, а по- късно се обособява като самостоятелен манастир. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През XVI век майстор Павел от с. Долна Бешовица построява днешната малка еднокорабна и едноабсидна безкуполна манастирска църква. През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф, оставайки ценни художествени произведения.
Манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, с размери 8,30 х 5,50 м и рухнали жилищни сгради. На западната й стена още личат следи от стенописна композиция "Страшният съд". През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф. По информация на Регионалния исторически музей – Враца, иконостасът и иконите са демонтирани и реставрирани в края на 80-те години на ХХ-ти век и понастоящем се съхраняват във Врачанската митрополия.
В момента манастирският комплекс е разграден, не се обитава и не се стопанисва. В лошо време, поради нестабилната пътна настилка достъпът до манастира е затруднен.
Манастирът носи името на Свети Архангел Михаил. Той е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон. В Откровението на Йоан Богослов е описана битката на Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на която Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята.
За контакти :
Кметство :
Телефон: 09123/2056, 0885 249 599
Долнобешовишки манастир - изоставен и почти разрушен. Манастирът е разположен в в югоизточната част на рида Веслец от Западния Предбалкан, на около 2 км от село Долна Бешовица и на на около 6 км от град Роман и на ок. 25 км от Враца.
Предполага се, че е възникнал по времето на Втората българска държава - през XII в. - първоначално като болярска църква, а по- късно се обособява като самостоятелен манастир. Разорен е в началото на турското робство и дълго е останал в запустение. През XVI век майстор Павел от с. Долна Бешовица построява днешната малка еднокорабна и едноабсидна безкуполна манастирска църква. През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф, оставайки ценни художествени произведения.
Манастирският комплекс се състои от еднокорабна, едноапсидна и безкуполна черква, с размери 8,30 х 5,50 м и рухнали жилищни сгради. На западната й стена още личат следи от стенописна композиция "Страшният съд". През периода 1843-1845 г. в манастира е работил Захари Зограф. По информация на Регионалния исторически музей – Враца, иконостасът и иконите са демонтирани и реставрирани в края на 80-те години на ХХ-ти век и понастоящем се съхраняват във Врачанската митрополия.
В момента манастирският комплекс е разграден, не се обитава и не се стопанисва. В лошо време, поради нестабилната пътна настилка достъпът до манастира е затруднен.
Манастирът носи името на Свети Архангел Михаил. Той е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон. В Откровението на Йоан Богослов е описана битката на Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на която Драконът, наричан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята.
За контакти :
Кметство :
Телефон: 09123/2056, 0885 249 599
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.