15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Причината за суетенето по дворовете и скърцането на бабините скринове, останали по хубавите къщи в селото, е възраждането на един от забравените обичаи на българския дом - месенето на традиционните богородични пити - Панагия, което поредна година се прави с помощта на община Кюстендил.

Панагия е името, с което се нарича Богородица, въздигането и обредното разчупване на хляба, неговото преломяване /разчупване/ и изяждане заедно. Панагията е практиката на Христос и апостолите на древната църковна община, преминала през времената и различните култури, съхранена от дедите ни и донесена до наше време чрез празниците на църквата и народната традиция.

Панагия се казват медальоните с богородични изображения, които църковните първенци носят, на Панагия са наречени църкви, крепостни стени, дори градове.

На празника Панагия - въздигане на хляба, се събират отделните смислови фрагменти на това понятие и се подреждат в тематичен празничен и художествен пъзел, всеки от които носи името Панагия.

Изложбата от обредни хлябове в църквата на Богородица е Панагия; питите изразяват Панагия, защото върху тях жените от тесто правят украса, свързана с ежедневието им, музиката е за Панагия, обредът е посветен на Панагия, а оттам и на Богородицата майка.

Няма по-вкусен хляб или баница от тези, изпечени в подница, едно време майките ни един ден в седмицата месеха хляб и го печаха под връшник. След това цяла седмица ядяхме от него, разказват жените от селото.

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕ МЕСЕНЕТО НА ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ, ритуалът повелявал жените да се изкъпят и да се прекръстят пред слънцето. Тези пити се приготвяли от чисти хора с чисти помисли, разказва теологът Любляна Начева, която ръководи церемонията по замесването. В самия ритуал участват възрастни жени и млади момичета, които предават традицията.

Всяка част от ритуала има своето символично значение. Първо младите момичета, които месят хлябовете, трябва да имат живи родители, разказва Катя Йосифова. За месенето се използва нов месал и чиста бохча, в която се увива готовата питка. Специално за Богородичните пити от кладенеца се носи чиста “мълчана” вода. Живителната течност се налива сутрин рано, преди изгрев слънце, и в пълно мълчание се донася в къщата, като по време на замесването също не се говори.

Готовата пита се вади от подницата, увива се в месал и на Богородица се носи в църквата заедно с китка цвете от най-младата жена в семейството, за да бъде осветена.

Първата хапка от нея се оставя в църквата на Богородица, а останалото се раздава на близки и приятели за здраве, добруване и берекет през годината с благодарност към Божията майка, символ на жената.

Момите трябва да са с бяла кърпа на главите, облечени с бяла риза и замесват прясна пита само с вода и сол, без яйца и мляко. Питата има задължително кръст и “просфора” - специален църковен символ, поставен на четири места по хляба. Този обичай датира още от древността, но е запазен само тук, в Кюстендилски регион.

Обичаят се корени в това, че култът към Богородица е много силен в Кюстендилско. Този обичай се прави от жени и е типично женски празник, тъй като Богородица е закрилник на жените, на бременните и на майчинството.

За контакти : 0882 88 50 45