Музикални и танцови прояви

Събор на каракачаните в м.''Карандила'' край гр.Сливен
ежегодно събитие

гр.Сливен,Община Сливен,Област Сливен

Вашата оценка
4.3 от 19 гласа
24.08.2019 г. -
25.08.2019 г.


 
Съборът на каракачаните се провежда всяка година в Сливен на местността "Карандила" - последните петък и събота на м.Август. Съборът е една от традиционните вече прояви, организирани от Федерацията на културно-просветните дружества на каракачаните в България.
Фолклорни фестивали и събори
И тази година на "Карандила" ще се построи каракачански стан, който включва голяма колиба, с диаметър около 9 метра, и една по-малка. Колибите (каливи) са като тези, в които са живеели векове наред, допреди 50 години, каракачаните. По-голямата е обитавало многолюдното семейство, в по-малката са съхранявали покъщнината.
Фолклорни фестивали и събори
Около 25 хиляди каракачани живеят в България, между 6 и 7 хиляди от тях - в Сливенска област. 20 са културно- просветни дружества в страната.

Християнските празници, на които се отдава голямо значение са Гергьовден и Димитровден, които също така предшестват и сезонната миграция през пролетта и ранната зима, съответно.

За Гергьовден се коли агне, в чест на светците. Великден е най-важният ритуален период в каракачанския религиозен живот.
Фолклорни фестивали и събори
Съборът се организира от Федерацията на културно - просветните дружества на каракачаните в България

Каракачаните (гр. σαρακατσάνος - саракацанос) са гръцко-говорящи номадски овчари, основно живеещи в планините Пинд, Гърция и Източна Стара планина, България.

Каракачаните имат предимно гръцко национално съзнание. Част от живеещите в България се смятат за българи.
Фолклорни фестивали и събори
В Османската империя каракачаните са били относително независим народ и са преживявали с търговия с месо (агнешко и овнешко) и вълна.

Каракачаните обикновено са прекарвали летните месеци в Родопите, в днешна България, и са се връщали на юг в Гърция за зимата.

Миграцията започвала по Гергьовден, а обратната миграция - на Димитровден.

След 1947 година, на определена група каракачани не е било разрешено да напускат България и да влизат в Гърция.

Те впоследствие се установяват в България и в частност са българизирани.

Компактни маси каракачани живеят в градовете и селата по южните склонове на Стара планина - най-вече в Карнобат, Сливен, Карлово, Сопот и др.

Каракачаните говорят архаичен диалект на гръцки и са източно-православни християни.

Етимологично, името им вероятно идва от турската дума karakaçan/kırkaçan, означаваща 'този който напуска към необработените земи' или вероятно от арумънската дума sarac-tsani, означаваща 'бедняк'.
Фолклорни фестивали и събори
Каракачаните се срещат от Пелопонес през Тесалия (Средна Гърция) и Северна Гърция до България, днешна Република Македония, Албания, Одринска Тракия, земите на Мала Азия.

Етническият произход на каракачаните все още е неясен - смята се, че те са по чудо оцелели дорийци, макар езикът им да възхожда към елинистическото койне или просто елинизирани власи.

Много от техните носии, песни, традиции и фолклор са станали съставна част от цялостното гръцко културно наследство.

Самото название "каракачан" също говори за историята на тези прокуденици. Съставено е от двете турски думи "кара" - черен, и "качан" - беглец.

Фламбура (каракачанското знаме) )

Фолклорни фестивали и събори
- Фламбурата, която се шие за сватби. На каракачански диалект - „η φλαμπουρας“. За основа на фламбурата най-често се взема голямо червено парче памучен плат, което се бродира с дантели и се обшива със специфичните пискюли, (гръцки език/каракачански диалект - ед.ч. φούντα, мн.ч. φούντες ).
Дървената пръчка, на която се закача фламбурата, се отсича от роза (гръцки - (το) τριαντάφυλλο, каракачански диалект (η) τριανταφυλλία ), и в горната ѝ част се поставя напречно по-къса пръчка, та така да се образува християнски кръст, като в трите горни края на кръста се забива по една ябълка, която се обвива с плат. На фламбурата се поставят и звънчета наречени χαρχαγγέλια

Фламбурата е не само знамето на каракачанските сватби, то е и символ на здравето и любовта, на плодородието и християнството.

Българското Овчарско Куче (БОК)

Фолклорни фестивали и събори
Известно още като Каракачанска овчарка е порода куче, чиито предци, както и днес са използвани за охрана на стада и имущество още от населяващите нашите земи траки. Съществуващи теории сочат, че първоначално влияние върху кучетата на тъй наречените „предславянски племена“ може би са оказали овчарските кучета, доведени от прабългарите заедно с конете и овцете при заселването им на Балканите. В тяхната религия кучето е играло сакрална роля.

През ХІ-ти век България попада под двувековна византийска власт и по нашите земи масово се заселват ромеи. С тяхното идване в местната популация вероятно повторно се влива кръвта на тогавашните епирските молоси, предполагаеми наследници на месопотамското бойно куче.

Третата съществена „вълна” във формирането на предците на съвременното българско овчарско куче навлиза през XIV-XV в. с попадането по нашите земи овчарски и военни кучета от Мала Азия и днешна Турция, предците на настоящите йорук кьопеги, малаклъ, карабаш и кангал. Сред най-значимите и влиятелни събития в това отношение са например преселванията на юруците към Пловдивска област (около 1400 г.)
Фолклорни фестивали и събори
За информация и резервации:
Офис на ''Федерация на Каракачаните'' - 044/ 667 672 и 0887 23 25 21


За повече информация :
ФЕДЕРАЦИЯ НА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИТЕ ДРУЖЕСТВА НА КАРАКАЧАНИТЕ В БЪЛГАРИЯ



Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:

Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg


Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори

Фолклорни фестивали и събори







Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания