Фолклорни фестивали, събори и панаири | На софра с веселба | Литература и изкуство, изложби | Кино и театър | Религиозни и храмови празници | Музикални и танцови прояви | Плаващи празници |
Музикални и танцови прояви
Ден на гр.Панагюрище и Честване на Априлското въстание |
ежегодно събитие |
гр.Панагюрище,Община Панагюрище,Област Пазарджик
Вашата оценка
4.6
от 5 гласа
Празникът на града се отбелязва на 2 май, годишнината от избухването на Априлското въстание (стар стил 20 април).
Тутевата къща, в ...
На 22 април 1876 ...
По време на Април...
гр.Панагюрище. Ту...
Панагюрското злат...
Ден на гр.Панагюр...
След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков.
Окръгът бил разделен на два района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово). Със своята конна "хвърковата чета" Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка(сега Оборище), Поибрене, Баня и др.
На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня.
Друга чета, командвана от Орчо Войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността ѝ. До този момент движението се развивало възходящо, обаче от първите му дни още срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.
Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части / низам /, командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани "редифи" (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др.
Срещу 8-10 000 зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 башибозуци и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия.
Силите били наистина неравни. Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибузуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити.
На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп.
На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 10 000 души превзема Батак и избива местните жители потърсили убежище в църквата.
Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада.
Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговчани разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.
Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг. Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.
По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи.
Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и Карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието. Друг музей, който на всяка цена трябва да се види, е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз "Свобода или смърт!".
В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща отец Георги Футеков, убит жестоко от турците.
Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение. Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.
На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира мемориалният комплекс „Априлци".
В подножието му е най-старата панагюрска църква „Св. Тодор Тирон", строена в средата на XVI в. В момента тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Свето Въведение Богородично", уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са от злато.
Катедралният храм на Панагюрище е църквата "Свети Георги" в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня.
Той е издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Въстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.
За повече информация :
Община Панагюрище
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.