02.08.2023 г. - 02.08.2023 г.

Традиционни кукерски игри се провеждат всяка година на 1 и 2 януари;

Конни надбягвания се организират ежегодно на Тодоровден;

Самуиловата крепост се намира край прочутото със загадките си село Ключ, на 20 км. югозападно от Петрич, само на 4 км. от границата с Македония. Националният парк-музей “Самуилова крепост” е свързан с трагичен момент в Първата българска държава след Беласишката битка с византийците през 1014 г.

Тогава е ослепена 14-хилядна войска на цар Самуил, като на всеки стотен войник е оставен един с едно око, за да води останалите.

Виждайки това, Самуил получава разрив на сърцето и умира.

Монумент на цар Самуил на Самуилова крепост край село Ключ.Ключ се споменава и в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година. Според първия регистър в селото живеят 163 християнски и 2 мюсюлмански домакинства.

Село Ключ се намира в полупланински район в живопистна местност в северното подножие на планина Беласица, известно с името Подгорие. Село Ключ има богата древна история. В землището на селото има останки от праисторически, антични и средновековни поселения.

В т.нар. Ключка клисура се е състояла историческата Беласишка битка от 29 юли 1014 година между войските на българския цар Самуил и византийския император Василий II Българоубиец.

Името на село Ключ произлиза от гръцкия вариант на името на Ключката клисура - (Κλειδίον, Клидион). Теснината Клидион се споменава през 11 век от Йоан Скилица, Георги Кедрин, Йоан Зонара, Кекавмен и други византийски летописци. Самото село се споменава в дарствена грамота на Хилендарския манастир, издадена от крал Стефан Душан, през 1336 година.

Ключ е освободен от османско владичество по време на Балканската война през октомври 1912 година.

През 1913 година по време на Междусъюзническата война селото е завзето и опожарено от гръцката армия. Местното турско население се изселва, а на тяхно място се настаняват българи-бежанци от Демирхисарско и Кукушко, както и българи-планинци от Огражден.

През 1916 година по време на Първата световна война професор Васил Златарски, като участник в научно-разузнавателната мисия в Македония и Поморавия, организирана от Щабът на действащата армия, посещава селото. В рапорта си до Началник щаба на действащата армия, предавайки разказа на местен ходжа той пише:

„ За съдбата на с. Ключ и на всички подбеласицки села при турското завоевание той съобщи, както чувал от стари хора, че всички тия села по северните поли на Беласица били български християнски, но при завоеванието им било обявено, че ще бъдат пощадени и неизклани, ако приемат мохамеданската вяра. Населението приело тая вяра и така се спасило. При това ходжа Сюлейман добави, че и той е един от потомците на тия българи. “