08.11.2023 г. - 08.11.2023 г.

Нова Ловча се намира в планински район, непосредствено до българо-гръцката граница.

Селото е разположено е подножието на планината Славянка (старото име на планината е Алиботуш), която е разделена от южния дял на Пирин с Парилската седловина.

След войните от 1912-1918, които са водени, голяма част от жителите напускат родното място и се заселват във вътрешността на страната, тъй като Ловча остава в Гърция.

След промените настъпили от 1926-1927 (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село.

Повече от 90% от жителите обаче се разселват по различните краища на България. 1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция.

В 1927 година селото е прекръстено на Акрино (Ακρινό), като днес е запазен единствено храмът „Архангел Михаил“.

В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум с Беломорието. В началото на 20 век Ловча е имало около 300 къщи и над 1000 жители.

Семействата по онова време са нароявали по няколко деца, които е трябвало да работят на полето помагайки на родителите си с издръжката на семейството.

Поминък в близкото минало е отглеждането на тютюн, царевица, жито и др. както и животновъдството: овце, кози и крави.

В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Пирински чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.

Жителите на селото са изцяло православни християни.

В селото има два храма - „Свети Пророк Илия“ и новопостроеният „Свети Архангел Михаил“, построен с личния труд на голяма част от жителите на селото.