![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
''Номинирани'' събития

![]() |
Събор в църквата ''Свети Архангел Михаил'' в Гърция с.Нова Ловча |
ежегодно събитие |
с.Нова Ловча,Община Хаджидимово,Област Благоевград
Вашата оценка
4.6
от 5 гласа
Всяка година жителите на новото село Ловча, живеещи в България и всички потомци на жители живели в старото село, останало в Гърция, се събират на събор на църквата „Свети Архангел Михаил“, намираща се на гръцка територия, точно на границата между Гърция и България.

Нова Ловча се намира в планински район, непосредствено до българо-гръцката граница.

Селото е разположено е подножието на планината Славянка (старото име на планината е Алиботуш), която е разделена от южния дял на Пирин с Парилската седловина.

След войните от 1912-1918, които са водени, голяма част от жителите напускат родното място и се заселват във вътрешността на страната, тъй като Ловча остава в Гърция.
След промените настъпили от 1926-1927 (спогодбата Моллов - Кафандарис) част от жителите на Ловча се изселват на 1-2 километра навътре в пределите на България и основават новото село.
Повече от 90% от жителите обаче се разселват по различните краища на България. 1/3 от Ловчанското поле остава на територията на България и 2/3 в пределите на днешна Гърция.
В 1927 година селото е прекръстено на Акрино (Ακρινό), като днес е запазен единствено храмът „Архангел Михаил“.
В района около селото се намират остатъци от древни селища, както и стар римски път свързващ Никополис ад Нестум с Беломорието. В началото на 20 век Ловча е имало около 300 къщи и над 1000 жители.
Семействата по онова време са нароявали по няколко деца, които е трябвало да работят на полето помагайки на родителите си с издръжката на семейството.
Поминък в близкото минало е отглеждането на тютюн, царевица, жито и др. както и животновъдството: овце, кози и крави.

В планината Славянка расте един от най-прочутите билки Пирински чай (Sideritis scardica), познат още като Мурсалски, наред с много други защитени видове и животни. Видът е защитен от Зелената книга на растителните видове.
Жителите на селото са изцяло православни християни.

В селото има два храма - „Свети Пророк Илия“ и новопостроеният „Свети Архангел Михаил“, построен с личния труд на голяма част от жителите на селото.

Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.