 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
!!! Секцията се конструира !!!
| 18.гр.Козлодуй (Кораба ''Радецки'' и Паметника на Хр.Ботев) |
На 17 май 1876 г....
Христо Ботев наст...
„Радецки“ е австрийски пътнически параход, построен през 1851 г. в корабостроителницата Óbuda, гр. Буда, и предназначен за редовни рейсове по река Дунав между пристанищата Галац и Оршова.
Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява:
"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България."
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и "Радецки" гордо плува
по златнѝ вълни.
Наречен е на фелдмаршал Йозеф Радецки.
Параходът „Радецки“ е паметен за българската история, тъй като е използван за преминаване на четата на Христо Ботев от Румъния в България.
На 16 май и 17 май 1876 „Радецки“ извършва плаване към Виена и спира на редица румънски пристанища. На палубата му, предрешени като обикновени пътници, от няколко пристанища се качват четниците и самият войвода Христо Ботев. Той връчва на капитана писмено обръщение–ултиматум да акостира на българския бряг край Козлодуй, като непременно пояснява:
"…за да се притечем в помощ на нашите въстанали братя, които се сражават тъй храбро под българския лъв за свободата и независимостта на нашето скъпо отечество – България."
Ултиматумът е изпълнен и четата на Христо Ботев слиза на българска земя.
На този параход и знаменития преход на Ботевата чета с него Иван Вазов още същата 1876 година посвещава популярните стихове, превърнали се впоследствие в патриотична песен:
Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми,
и "Радецки" гордо плува
по златнѝ вълни.
Много са паметниците, посветени на подвига на Христо Ботев и неговите четници, но едни от най-изразителните и с най-вълнуваща история са в Козлодуй, което е естествено, защото оттук те се отправиха към вечността, за да останат завинаги в народната памет.
Първото честване, което тогава се наричало "оброк", било устроено от жителите на Козлодуй още през месец май 1878 година. Бил сторен курбан от 200 агнета, по едно за всеки загинал четник. Мястото и досега се нарича Оброк. На брега тогава бил издигнат опълченски кръст от акациево дърво, изработен от даскал Младен Павлов. През 1882 година, пак по инициатива на местните жители, там бил поставен и оброчен каменен кръст, а през 1932 година на Крушов баир /в непосредствена близост до мястото на слизане на четата/ бил създаден жив паметник - инициалите на Христо Ботев, очертани с акациеви дръвчета. Две години по-късно жителите на Козлодуй дали по десет дни доброволен труд и с каруците си извозили баластрата, необходима за вдигането на внушителен паметник на брега, чийто създател бил сливналията Стефан Пейчев.
Неговото освещаване трябвало да се извърши на 1 септември 1939 година, но на тази дата Германия обявява война на Полша и вестите провалят тържественото откриване. През 1947 година бюстът на Христо Ботев, подарен през 1936 година от юнкерите от царското военно училище, бива положен на пиедестал в центъра на Козлодуй. Всяка година на 2 юни тук се стичат множество хора, за да изразят своята почит и уважение към една от най-светлите личности в историята на България.
Първото честване, което тогава се наричало "оброк", било устроено от жителите на Козлодуй още през месец май 1878 година. Бил сторен курбан от 200 агнета, по едно за всеки загинал четник. Мястото и досега се нарича Оброк. На брега тогава бил издигнат опълченски кръст от акациево дърво, изработен от даскал Младен Павлов. През 1882 година, пак по инициатива на местните жители, там бил поставен и оброчен каменен кръст, а през 1932 година на Крушов баир /в непосредствена близост до мястото на слизане на четата/ бил създаден жив паметник - инициалите на Христо Ботев, очертани с акациеви дръвчета. Две години по-късно жителите на Козлодуй дали по десет дни доброволен труд и с каруците си извозили баластрата, необходима за вдигането на внушителен паметник на брега, чийто създател бил сливналията Стефан Пейчев.
Неговото освещаване трябвало да се извърши на 1 септември 1939 година, но на тази дата Германия обявява война на Полша и вестите провалят тържественото откриване. През 1947 година бюстът на Христо Ботев, подарен през 1936 година от юнкерите от царското военно училище, бива положен на пиедестал в центъра на Козлодуй. Всяка година на 2 юни тук се стичат множество хора, за да изразят своята почит и уважение към една от най-светлите личности в историята на България.
За повече информация :
Община Козлодуй
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
