26.10.2023 г. - 26.10.2023 г.

Село Гранит, община Братя Даскалови е разположено в Тракийската низина. Релефът е почти равнинен с изключение на местността "Гериша" на изток и на местността "Чирпан бунар” на запад, които са хълмисти.

Следи от стари селища се забелязват в местността "Ортлука" и местността "Клистърла". Има останки от керамика. Около селото има 14 надгробни могили, които са показатели, че в тракийско време е имало селища. На североизток на около 2-3 км има останки от стар римски път а на юг - широк път /около 30 м/, тъй наречения "Друма”, който води към Цариград.

Преди освобождението от турско робство селото е било населено с 60 турски къщи и се именувало Кьоселий. Има предание, че селото носи името на турски феодал - Кьосе Али. В селото е имало малко българи от с. Розовец, които били ратаи на богатите турци. По време на Освобо­дителната война цялото турско население е избягало и оставило недви­жимите си имоти. Село Розовец /тогава Рахманлий/ било опожарено от отстъпващите турци.

Гордите и свободолюбиви средногорски българи се заселили на запад от селото. Отначало са живеели в колиби а после се обособяват, като ново село носещо името на прославения руски генерал Скобелев. От селата Рупките, Изворово, Средно градище, Голям дол, Братя Даска­лови и др. идват българи, които купуват ниви от турските чорбаджии Салима, Адема с черната брада и се заселват в с.Кьоселий. Така едно до друго непосредствено след Освобождението започват да съществуват две български села Кьоселий /по-късно с. Голобрадово/ и Скобелево.

През месец март 1945 година с Указ на Президиума на Народното събрание е обявено сливането на двете села в едно село, носещо партизан­ското име на Жельо Калчев /Гранит/ - командир на партизанска чета от Първа средногорска бригада "Хр. Ботев", убит в Отечествената война на 17.10.1945 година на връх "Стражин".

В село Гранит расте най-старото широколистно дърво не само в Бьлгария, но и в Европа.
През 1982 година по научен път се установи възрастта на „Стария дъб” - 1637 години. Височината на дървото е 23.40 м. Обиколката на стъблото - 7.45 м. Хоризонтална проекция на короната - 1017 кв.м. За защитен обект "Вековно дърво" е обявен със заповед N- 2276 от 05.12.1967 година на Министерството на горите и горската промишле­ност. Записан е в Държавния регистър за природните забележителности под № 388.

Гранитовци са участвували във всички войни, които е водела нашата страна. В Отечествената война са участвали 135 гранитовци, които са из­пълнили достойно дълга си към отечеството, завръщайки се като победители, окичени с ордени и медали. Не се завърнаха - Жельо Калчев /Гранит/, Стойчо Кирев /Звезделин/, Иван Желев Иванов /Хаджиев/, Слави Пасков Славов, Иван Тодоров Славов, Йовчо Димитров, Марин Раднев, Ангел Димитров, Петко Гинчев Савов. В партизанското движение 1941-1944 година вземат участие и Гранитовци като партизани и ятаци. Партизаните Тотю Танев /Степан/ и Недко Николов /Орлов/ са убити на 20.01.1944 год. на връх Дерменка, своя млад живот като партизани дадоха Стоян Вълчев /Странджата/ и Стоян Вълчев /Кръстьо/. Пребит в полицейския участък в Чирпан по-късно почива Жельо Христов Манев - политзатворник.

Не се завърнаха - Жельо Калчев /Гранит/, Стойчо Кирев /Звезделин/, Иван Желев Иванов /Хаджиев/, Слави Пасков Славов, Иван Тодоров Славов, Йовчо Димитров, Марин Раднев, Ангел Димитров, Петко Гинчев Савов. В партизанското движение 1941-1944 година вземат участие и Гранитовци като партизани и ятаци. Партизаните Тотю Танев /Степан/ и Недко Николов /Орлов/ са убити на 20.01.1944 год. на връх Дерменка, своя млад живот като партизани дадоха Стоян Вълчев /Странджата/ и Стоян Вълчев /Кръстьо/. Пребит в полицейския участък в Чирпан по-късно почива Жельо Христов Манев - политзатворник.

За контакти :
Кметство : 04133/1260