23.11.2023 г. - 23.11.2023 г.

Дълги години този ден е бил забравен и не се е чествал като празник на града, едва в последните години, кнежани винаги празнуват. И винаги внасят по нещо ново в празника си.

Кнежа̀ е град в Северна България. Той се намира в Област Плевен и е в близост до град Бяла Слатина. Градът е трети по големина в областта след Плевен и Червен бряг и е административен център на Община Кнежа.

Отстои на 64 км североизточно от Враца, на 30 км северозападно от град Червен Бряг и на 12 км източно от град Бяла Слатина и на 48 км от Плевен. В праисторически времена не са стихвали набезите на незнайни човешки орди, племена и народи. А в историческите епохи тук се обитавали траки и римляни. По-късно от запад дошли и лирите, а през трети век пр.н.е. и келтите. След V – VI столетие на н.е. от Искър до Тимок са населявали пък Седемте славянски рода.

В района на Кнежа засега са извеастни две селища от времето на първата българска държава (VII – X век). Откритите в Кнежа и проучени до сега археологически материали са богат извор на сведения за живота на хората в днешното землище на Кнежа през последните няколко хилядолетия.

През 1936 год. в центъра на Кнежа са намерени много римски сребърни монети (денари) от II – III век, но са запазени едва десет от Антоний, Пий – Александър. Те символизират победите на римската армия, щастието на войниците и др.

Монетите са сечени в различни крайща на Империята, което значи, че те не са изработвани за задоволяване на локалните нужди, а са били в обръщение в почти цялата Римска империя. Последните монети са сечени по времето на Деций Траян (248 – 251 год.).

Монетните находки говорят също, че обществото в съответната епоха е било класово и само богатите, императорите и съновниците са имали възможност да притежават и трупат такива съкровища, които в чести случаи са от благородни метали. Те показват също развити търговски и стоково-парични връзки и отношения между късно античните градиве и местното население.

По-късно, към XVI век – в официалната османска документация в името на селището се забелязва промяна, или по-точно една двойнственост. Населението го наричало КНЕНЗ, КНАЗ или Кнежа а официалната власт – Исмаил бунар. Тази промяна се обуславя с икономически, социални и политически причини. Известно е, че като награда на изтъкнати или заслужили за Османската държава военачалници – победители или администратори, турската власт им е дарявала и те наследствено са ставали господари на цели села със земята и хората (наречени тимари).

В турски документ от 1548 год. вместо Кнежа се явява и името Исмаил бунар. Във всички открити до сега и с по-сетнешна дата османски документи за историята на Кнежа се появява все същото наименование – Исмаил бунар. Явно е, че властния Исмаил наредил и селището, както в официалните документи, така и в практическата реч, да се нарича на неговото име.

И това се изпълнявало, но само по линия на официалната турска администрация и документация, защото в обикновената реч и в народната памет родолюбивото население е наричало селото си Кнежа или Кнежица, което име е устояло и просъществувало през вековете, въпреки тежката съдба на самото население.

В Кнежа има самодеен театър, който играе на сцената на читалището. Историята на самодейната трупа е с над 60-годишна давност. Исторически музей. Разполага с доста старинни експонати.

За повече информация :
Община Кнежа