17.09.2023 г. - 17.09.2023 г.

В късния следобед, центърът на селото бе озвучен от народна музика и изпълнен с празнично облечени и с приповдигнато настроение хора.

Старото име на селото е Ердуванлий. Счита се, че селото е наречено така, защото било българско, соколджийско село /сокол, малък орел/, както и с голямата, и до сега, популация на соколи.

На деня на Вяра, Надежда и Любов, разположеното в южното подножие на „Светиилийските възвишения“ село Сокол отбелязва своя празник. Жителите на селото за пореден път засвидетелстваха своята признателност пред подвига на незнайните воини, като поднесоха венец пред паметника в центъра на селото.

Празникът продължи с много спомени и музика, която изпълни сърцата и душите на всички присъстващи.

Водени от любовта към родното място, на 19 октомври соколци се събраха за да празнуват и да присъстват на организираната Земляческа среща – събор.

Ердуванлийското теке
Намира се на върха св. Илия /Ада тепе/ на 3 километра северно от Сокол. Наричат го още: Текето, Тюрбето, Тикята, Ердуванлийското кале. Почти до средата на миналия век, са го наричали Ердуванлийското теке. Първи сведения за името се откриват в “Статистическия алманах на Старозагорския департамент за 1884” в статията “Записки върху състоянието на лесовете в Старозагорския департамент”,

Много разкази и легенди са свързани с тази местност, отнасящи се най-вече до отдаване почит на богове. Най-ранните следи от човешко присъствие са от ранната желязна епоха. Характерно за езическия период е, че светилищата са свързани винаги с някаква особено природно образование – скали, върхове или извори. Тази местност съчетава и трите особености: има висок връх, самият връх и южният му склон са изпъстрени със скали притежаващи особен цвят и форма, а под южния склон има кладенец /извор, аязмо/ със сладка студена вода.

Разказва се, че преди Османско нашествие е имало малка църква насеща името на св. Илия, която дава и името на възвишенията. Първите писмени сведения за Текето са от известният турски пътешественик Евлия Челеби.

Ето и неговите дословни бележки:
“От село Конес на юг, на един час разстояние от града, на пловдивския път, се намира друга една прочута местност, називаема Ада тепе, която е много висока: половин час трябва да се изкачи човек на върха. На самият връх се намира гробницата на Кадемли Баба Султан, който бил роб на казашкото племе, което живее във фагфурските земи, обаче се предал на Божа служба и получил разрешение от Ахмед Ходжа Исеви /дервишки водач/ да дойде в Румелия.

Дервишките си одежди получил от Хаджи Бекташ Вели /основател на дервишкия бекташийски орден/ и избрал това високо бърдо за свое жилище. За 7 години вътре, той изкарал много хиляди свои ученици. Погребан е на това високо място. Когато Челеби султан Мехмед се научил за смъртта му, веднага изпратил куриери, които издигнали това свято кубе. Същия султан направил отделно теке, един имарет, килер, месчид и площадка, като им привързал 7 села като вакъфи. Всички вилаетски аяни почитат този светец и отиват на поклонение на гроба му. Приживе той бил овчар и свирил на кавал. И сега този кавал виси над главата му.”

Гробницата /тюрбето, текето/ на Кадемли Баба Султан /с истиско име Муса Чобан/ представлява седемстенна призма със ширина на страната 3,60 метра и височина – 7,50 метра, с квадратно преддверие със стени по 5 метра.

Тридесетте години на миналия век, пъдаревския дюлгерин Желязко сменя полумесеца със християнски кръст. Все още там се празнува – българите празнуват на Илинден, а турци и цигани – на Гергьовден.

Химитлията
Селищната могилата “Химитлията” /Плоската могила/ се намира на 2,5 километра югоизточно от Сокол. Тя е с диаметър около 100 метра и височина 9 метра. На север от нея, до 80-те години на миналия век е съществувала чешма с голям дебит и добра за пиене вода. В следствие обработките на околните ниви, връзката на чешмата с извора е прекъсната. В момента на могилата се извършват планомерни разкопки включени в общия проект “Сокол” и се финансират от СУ “Св. Климент Охридски” и Исторически музей – Нова Загора.

Според керамиката и находките I строителен хоризонт може да се датира във финала на Ранната бронзова епоха 2 или самото начало на Ранната бронзова епоха 3. Керамиката е типична за периода и има многобройни паралели в съседни селищни могили като тези до селата Дядово и Езеро. Могилата е била обитавана и след края на Ранната бронзова епоха, което личи по разрушена от иманяри римска постройка /І – III в./, както и от гробове, в които погребаните са положени съобразно християнския обред.

За контакти : Кметство : Телефон: 0457/53237: 0882315937