15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

Популярни спортни мероприятия по време на събитието са футболът и народната борба.

В землището на селото се намира известната местност Рупите, където в последните години от живота си живееше ясновидката Ванга. Тук през 1994 година е построен храма "Св. Петка Българска", в близост до къщичката, в която тя е живяла. Предсмъртното желание на Ванга е било тя да бъде погребана в двора на къщичката си, за да може хората да черпят сили от гроба ѝ, и въпреки да не е сред нас тя пак да може да помага.

Но от фондация "Ванга" решиха да не уважат това нейно желание и тя бе погребана до храма "Св. Петка Българска". Местността Рупите е разположена в подножието на хълма Кожух. Преди стотици години Кожух е бил вулкан. Чудотворните земи са резултат от изригването на този вулкан. Известна е с редки дървесни и животински видове, някои от които са включени в Червената книга на България. Тук се намират много целебни минерални извори и църквата "Света Петка" на българската пророчица Ванга. Рупите е и орнитологична станция, занимаваща се с движението на мигриращите птици.

За това късче земя прочутата българска пророчица баба Ванга казваше, че е наситено с особена енергия.

Село Рупите е разположено в Петричко-Санданската котловина.Отстои на около 8 километра северно от общинския център Петрич. На 2 километра източно от селото в местността Кожух се намират руините от един от най-големите антични градове по долината на Струма, съществувал от IV в. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. В досегашната исторически изследвания този град се свързваше с античната Петра. Откритият тук през 2002 година латински надпис от 308 година сл. Хр. по недвусмислен начин доказа, че край село Рупите се е намирал античния град Хераклея Синтика, споменат многократно от античните автори. Досега този град бе локализиран на юг от Беласица.

През 19 век селото е чисто българско, числящо се към Петричка каза. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Ширбан (Chirban) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 142 българи.

По време на Междусъюзническата война през 1913 година селото е опожарено от гръцките войски. Част е от Стоте национални туристически обекта, заедно с храм-паметник „Света Петка Българска“ и Самуиловата крепост.

На територията на местността има минерални извори и басейни.

За контакти: Телефон пощенска станция: 074 203 212