26.10.2023 г. - 26.10.2023 г.

Село Коларово се намира в полупланински район — в северното подножие на планината Беласица, известно с името Подгорие. Разположено е в непосредствена близост до границата с Гърция и на около 10 километра западно от общинския център Петрич. Южно от селото е прохода Демир капия (Железни врата), който в миналото е свързвал селата от двете страни на Беласица.

Коларово има богато историческо минало. В месността "Мусовица", разположена северно от селото през 80-те години е проучвано енеолитно селище. В месността "Дебелището", северно от селото е било разположено голямо антично селище. Южно от селото в месността "Чуката" се намират останките от късноантична и средновековна крепост.

Селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 година. Според данните от първия регистър в селото живеят 201 български-християнски и 10 мюсюлмански домакинства, а според втория 43 християнски домакинства.

През 19 век селото е със смесено турско-българско население и се числи към Петричка кааза. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Коларово (Colarovo) е посочено като село с 302 домакинства със 505 жители мюсюлмани и 160 жители българи. Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Коларово живеят 1230 жители от които 130 българи-християни и 1100 турци. Всички българи християни в селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коларово има 208 българи екзархисти.

При избухването на Балканската война през 1912 година шест души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1913 година по време на Междусъюзническата война Коларово е завзето и опожарено от гръцката армия.

След Балканските войни в селото се заселват българи-бежанци от Егейска Македония, (предимно от селата Горни Порой, Долни Порой и Липош, Демирхисарско), както и българи-планинци от Огражден. По-късно тук се установяват и българи от Струмишко и Щипско.

На 8 ноември 1948 година от низвергнат свещеник в храма на селото е убит неврокопският митрпополит Борис.

През 2005 година излезе книга на местния краевед и дългогодишен учител по история Георги Гоцков - "Миналото на Коларово", която е богат източник за историята на селото.

За контакти :
celokolarovo@gmail.com
07423/ 21 31 – кмет
07423/ 20 19 – секретарка

За повече информация :
Сайт на с.Коларово