06.05.2023 г. - 06.05.2023 г.

Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Община Петрич. Петричка община включва 55 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997 година. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.

В Петрич голямото мнозинство от населението изповядва Източноправославното християнство. В града функционират следните православни храмове:
Църква „Успение Богородично“
Църква „Свети Николай“
Църква „Свети Георги“
Църква „Свети Илия“
Църква „Въведение Богородично“
Манастир „Света Петка Българска“

Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра, а климатът е преходносредиземноморски.

Петричкият край е присъединен към българската държава през 837 година в резултат на войната на българския кан Персиан срещу Византия. В края на 10 и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.

През 12 - 14 век Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост Гяур калеси, около която първоначално възниква градът. За първи път Петрич се споменава в писмените извори в грамотата на владетеля Константин Драгаш, който през 1376-1377 подарява тук имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон.

Градът пада под османска власт след 1395 година, когато заедно с неговата околност е включен в състава на Кюстендилския санджак, като център на самостоятелна нахия.

През годините на османското владичество Петрич, придобива мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Османскиятят пътешественик Евлия Челеби, посетил Петрич през 1651 година, съобщава, че паланката има 240 къщи с градини. Има всичко две махали с джамия, параклис и само една баня. Център е на каза с 80 села. Има 50 дюкяна, което подсказва за развитието на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, плодове, важно място сред които заемат кестените. През периода 16-19 век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутият Долянски панаир, който се утвърждава като един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.

През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През 19 век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Струмица за Сяр посещава града и пише:
„ В Петерче, городке, полном разваливающихся домиков и прекрасных садов, нет ни церкви, ни училища. Если верить жителям, этого не допускают Турки. “

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата "Света Богородица". В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежа на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко. С нейно съдействие през 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов и Димитър Филипов.

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България, но съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.

През 1899 година учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града. Тук развиват своята революционна дейност известни дейци като Димитър Гощанов, Атанас Лютвиев, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.

По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Шестдесет и шест души от града се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Турците напускат града, както и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич).

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат града да бъде превзет.

За повече информация :
Община Петрич