04.06.2023 г. - 04.06.2023 г.

Село Голям извор се намира на 17 км източно от гр.Разград и на 6,5 км северно от гара Самуил, на една продълговата равнина с 350 м надморска височина. Селото заема около 1500 дка, във вид на ивица дълга 3 км от юг на север, с лек наклон на запад. Към средната част на селото, в дола, по който тече река Война /с ударение на о/ има голям карстов извор. Той е именно и причината за заселване на селище на това място от незапомнени времена. На негово име през 1933 г. селото е преименувано на Голям извор

Основният поминък на населението в миналото и сега е земеделие. За пръв път селото е споменато в една просба молба до великия везир Рюстем паша през 1669 г. като с.Арнауд. В различни документи е срещано още като Арнаутско Хърсово, Малки Арбанаси, Караджа Арнаут, Караарнаут. Произходът на наименованието идва от погрешно даваното име арнаути на прииждащите от западна Македония българи-преселници /поради големите притеснения, на които са били изложени от страна на враждебно настроеното албанско население/.

След Руско-Турската война 1828-1829 г. коренното население се изселва на север и по-късно се установява в Силистренско. В запустялото село впоследствие се настаняват балканджии - жители от Габровско, Горнооряховско, Еленско, Тревненско, Севлиевско.

По време на турското робство селото заедно със съседното Хърсово са се ползвали със специален статут. Никой не е можел да премине през тях с подкован кон и ездешком. Жителите им не са били ограбвани, преследвани и измъчвани от турците. Тези две села са били чисто български сред море от турски села. Освобождението от турско робство е станало на 18.01.1878 г.

От неизвестно време в селото съществува църква "Св.Троица". На 27 май 1930 г. е осветена новата църква "Св.Троица" - една от най-хубавите в Лудогорието. Дългогодишен свещеник в новата църква е Антоний Ат. Дончев. След него в църквата са служили само приходящи от съседните села свещеници.

До 1870 г. в стара паянтова постройка е имало дюкян, килия и изповедня. За ученическа стая е служела замазаната с пръст и постлана с рогозка килия. След това е построено старото каменно училище, което стои и до днес. През 1898 г. е построена едноетажна нова училищна сграда, която през 1941 г. е надстроена с един етаж.

Започнал е и театрален живот. През 1898 г. са представени от самодейци драмата "Васил Левски", комедията "Ще се самоубия", още "Стоян войвода", "Чорбаджи Михалаки". Представленията са се давали в новата едноетажна училищна сграда, в която две от стаите са били разделени с подвижна дървена стена и при отварянето и се е получавал сравнително голям салон, където са играни над 200 пиеси.

За контакти:
Кмет : (084774) 333