29.06.2023 г. - 29.06.2023 г.

В 14.00 ч. официално ще бъде открит Празника на село Петково. В програмата са включени изяви на самодейни състави от района. В 17.00 часа започва народното веселие с Виевската фолклорна група и нейните солисти.

Организаторите - Община Смолян, кметството в с. Петково и църковното настоятелство при храм "Свети Йоан Предтеча" канят всички петковци, гости и приятели на именитото селищe да посетят събора и да се веселят заедно с домакините.

Селото се намира в Средните Родопи на 30 km източно от Смолян, на река Малка Арда. Административно към Петково спадат и махалите Орловица, Чиевци и Славейковци, намиращи се по на около 4-6 километра от центъра на селото. Най-разпространеното предание за основаването на селото разказва, че преди около триста и петдесет години, при помохамеданчването на съседното село Малка Арда, някой си Петко, известен като Узун Петко, бяга оттам със семейството си и свои близки и се заселва няколко километра на запад, нагоре по течението на река Малка Арда.

С това и се слага началото на селището. Години наред заселниците се наричат „петковци” и когато къщите и хората се намножават, новообразуваното село се нарекло Петково, а махалата, където първо спират заселниците – Узунска – от името на водачът им Узун Петко. Предполага се, че това става около 1650 – 1700 г.

На около 30 min пеша от селото в североизточна посока се намира местността „Градище”, чието име говори за останки от руини. Там и в околността са намирани едри камъни, стари монети и ножове, червени керемиди. Съвсем наблизо е върхът Свети Костадин, на който според преданието е имало разрушена църква, а днес има параклис Св. Дух.

Недалеч оттук на запад, в землището на съседното село Славейно се намира местността Ѝниглово, за която се знае, че там е имало голямо средновековно селище от 500 – 600 къщи, чието население оказва силна съпротива на турците при тяхното нашествие и взело активно участие в епичните боеве при Енихан и Чил тепе, където загива и турският предводител на похода Ени хан, заради което е изгорено до основи от завоевателите.

След опожаряването му населението се пръсва и е възможно една част да основава Славейно, а друга Петково.

Най-интересното предание, което се разказва в селото е за Злата Зенгин Милкова. Тя била красива мома и един турчин толкова много я харесал, че я отвлича от хорището. На няколко километра от селото Злата моли похитителя да ѝ даде нож, за да си разреже ябълка и да си накваси устата. Турчинът откликва на молбата ѝ и дава своя нож. Ала вместо да разреже ябълката, Злата забива ножа в гърдите си, защото не иска да загуби честта си и християнската си вяра.

На това място извън селото сега има чешма, построена в чест на героичната постъпка на Злата. Чешма в нейна чест има и в центъра на селото, на която са гравирани думите от народната песен създадена в селото, в памет на това събитие: „Юнак си била дощерко, че си християнска вяра не даде“.

В края на 18 в. част от населението е помохамеданчено.

* Четири каменни сводови моста
* Църква „Св. Йоан Предтеча“ от 1836 г.
* Параклиси — Св. св. Кирил и Методий, Св. Дух, Св. Атанас, Св. Богородица, Св. Апостоли Петър и Павел, Св.Георги и св. Димитър, Св. св. Константин и Елена
* Климатична гимназия
* В южна посока, на около 2 часа път пеша, се намира местността Ливадето (Студенец) с хижа, откъдето при ясно време казват, че може да се види Бяло море.

За контакти :
Кметство: 03029/22 61; kmet_petkovo@abv.bg