![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири

Събор на ''Спасовден'' в с.Чеканец |
ежегодно събитие |
с.Чеканец ,Община Драгоман,Софийска област
Вашата оценка
Селото отбелязва своя празник на "Спасовден". От 5-6 години традицията е възстановена и всички желаещи да почетат празника се събират на народен събор. Курбанът се дава за здраве от представители на някоя от фамилиите на селото.
От година на година събора набира все повече привърженици и последователи. Радва факта, че младите хора доминират и съдават усещане за приемственост в народната традиция на село Чеканец.
В началото на 18-и век то буквално е било разорено и опожарено, а по-голямата част от жителите му са избити от КЪРДЖАЛИИТЕ. Спасяват се две семейства, които са били за дърва в гората.Уплашени от видяното,те успяват да избягат и се установяват край с.Видраре. С тях е бил и юношата Лазар, който след 10 - 15 години се завръща в селото и му дава нов живот.От писмени източници на с.Видраре - Тетевенско, става ясно, че двете чекански семейства са дошли подгонени от турците при тях в 1720г.
Това ни дава основание да считаме, че тази или година по-рано с.Чеканец е било опожарено,защото е обявено за ХАЙДУШКО. Чеканчани са били горди и непокорни българи.Борили са се срещу омразните османски поробители,като са приели хайдушката тактика за закрила на местното население. Действали са много активно около стратегическия древен римски път "ДЕРВЕНТ", преминаващ между обраслите планински вериги "ПРЕДЕЛ" и "ЗАВАЛСКА ТУМБА".
По този път се е пресичало и скъсявало разстоянието по посока БРЕЗНИК, а от там за СЕРДИКА и на юг по течението на р.СТРУМА. След бягството на двете семейства и установяването им край с.Видраре, малкият Лазар израства и на 18-20 години отива да работи в гр.Ст.Загора, в чифлика на богат българин. При посещение на мелница за смилане на жито, избухва свада между него и един турчин, който не искал да чака реда си.В схватката Лазар убива турчина и спокойните близо две години свършват.Споделя стореното с чорбаджията, който е бил доволен от неговата работа и трудолюбие.
Предоставя му една кола, теглена от волове, пушка и с годеницата си Рада тръгват от Ст.Загора в западна посока.След дълги премеждия ,движейки се само нощем, достигат до с.Алдомировци, Соф.обл. Престоят им е кратък и след няколко месеца се преместват край с.Габер, но и тук са за броени месеци. Накрая Лазар решава да се завърне в родното си с.Чеканец, което е в детските му спомени.Установяват се в мерата на запустялото село и отглеждат четирима сина и една дъщеря.Те дават началото на чеканските родове и разделение на махалите.
До средата на 20-и век населението на селото достига 386 души,а сега са под 20 д. Селото е известно с това ,че в неговото землище падат два самолета. През 1943.-американски,като пилота скача с парашут и се спасява и есента на 1944г. - съветски, с който загиват и четиримата летци.Паметника е изграден на вис.Чеканска бука в тяхна чест. При разрастването на селото през 19-и и 20-и век за всеки род и фамилия е избран светец - покровител и на строго определено ОБРОЧНО място в деня на светеца се е давал курбан. Фамилията даваща курбана е поканвала всички от селото на СВЕТЪЦ/западно-български диалект/. И до наши дни са запазени и се знаят от старите чеканчани 6-7 оброчни места с кръстове до вековни широколистни дървета.
В началото на 18-и век то буквално е било разорено и опожарено, а по-голямата част от жителите му са избити от КЪРДЖАЛИИТЕ. Спасяват се две семейства, които са били за дърва в гората.Уплашени от видяното,те успяват да избягат и се установяват край с.Видраре. С тях е бил и юношата Лазар, който след 10 - 15 години се завръща в селото и му дава нов живот.От писмени източници на с.Видраре - Тетевенско, става ясно, че двете чекански семейства са дошли подгонени от турците при тях в 1720г.
Това ни дава основание да считаме, че тази или година по-рано с.Чеканец е било опожарено,защото е обявено за ХАЙДУШКО. Чеканчани са били горди и непокорни българи.Борили са се срещу омразните османски поробители,като са приели хайдушката тактика за закрила на местното население. Действали са много активно около стратегическия древен римски път "ДЕРВЕНТ", преминаващ между обраслите планински вериги "ПРЕДЕЛ" и "ЗАВАЛСКА ТУМБА".
По този път се е пресичало и скъсявало разстоянието по посока БРЕЗНИК, а от там за СЕРДИКА и на юг по течението на р.СТРУМА. След бягството на двете семейства и установяването им край с.Видраре, малкият Лазар израства и на 18-20 години отива да работи в гр.Ст.Загора, в чифлика на богат българин. При посещение на мелница за смилане на жито, избухва свада между него и един турчин, който не искал да чака реда си.В схватката Лазар убива турчина и спокойните близо две години свършват.Споделя стореното с чорбаджията, който е бил доволен от неговата работа и трудолюбие.
Предоставя му една кола, теглена от волове, пушка и с годеницата си Рада тръгват от Ст.Загора в западна посока.След дълги премеждия ,движейки се само нощем, достигат до с.Алдомировци, Соф.обл. Престоят им е кратък и след няколко месеца се преместват край с.Габер, но и тук са за броени месеци. Накрая Лазар решава да се завърне в родното си с.Чеканец, което е в детските му спомени.Установяват се в мерата на запустялото село и отглеждат четирима сина и една дъщеря.Те дават началото на чеканските родове и разделение на махалите.
До средата на 20-и век населението на селото достига 386 души,а сега са под 20 д. Селото е известно с това ,че в неговото землище падат два самолета. През 1943.-американски,като пилота скача с парашут и се спасява и есента на 1944г. - съветски, с който загиват и четиримата летци.Паметника е изграден на вис.Чеканска бука в тяхна чест. При разрастването на селото през 19-и и 20-и век за всеки род и фамилия е избран светец - покровител и на строго определено ОБРОЧНО място в деня на светеца се е давал курбан. Фамилията даваща курбана е поканвала всички от селото на СВЕТЪЦ/западно-български диалект/. И до наши дни са запазени и се знаят от старите чеканчани 6-7 оброчни места с кръстове до вековни широколистни дървета.
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.