27.08.2023 г. - 27.08.2023 г.

Град Кричим отстои на 30 км югозападно от Пловдив, на 14 км от Стамболийски, на 18 км от Пещера и 55 км от Девин. Разпрострял се на двата бряга на Въча, по плоския нанусен конус, градът има прекрасни условия за стопанско развитие.

Землището на града е рядко съчетание между равнина и планина. На север се простира обширната Тракийска низина, в района на селището, наричана Кричимско поле, изпъстрена с овощни и зеленчукови градини, а на юг се издигат Чернатишки и Баташки рид на Западните Родопи, разделени от тясната, дълбоко вкопана клисура на Въча. От изток са склоновете на Върховръх. На запад е Баташкият рид, чието североизточно разклонение носи името Равногор.

Градът е разделен на две равни части от протичащата през него тиха и прохладна Въча, чийто води превръщат този край в една истинска природна „райска градина”.
В източната част е обособена пешеходна зона с многобройни магазинчета и кафенета, завършваща с площад, където се намира Община Кричим, Народно читалище „Пробуда”, Пощата и Младежкия дом. Там са и Паметника на загиналите за обединението на българския народ, намиращ се в градинката пред сградата на община Кричим, мостчето с двете скулптурни фигури на рибар и гроздоберка (един от символите на града). Противоположно на спокойната източна част, западната е своебразен кръстопът на три общини /Смолянска, Пазарджишка, Пловдивска/ с крайпътни заведения и магазини.

Храм „Св. Св. Козма и Дамян”
През вековете народните лечители Козма и Дамян, наричани Свети Врачове и Свети Безсребърници, са тачени за покровители на Кричим.Храмът Светите Безсребреници „Козма и Дамян” е направен от дървен плет на 14.11.1879 година от майстор Гавраил от село Върбово. През 1896 година е иззидан с камъни от майстор Манол от Широка Лъка, същият е осветен от митрополит Натанаил. Първият свещеник в този храм е бил Атанас Янакиев. Днес в този храм идват млади и стари, които вярват в светостта на словото, вълнуват се от проповедите и поученията на свещеника.

Манастир „Св. Богородица"
На 2 км северозападно от „Св. Богородица” на родопския връх Клисура се издига вторият по големина манастир, посветен на светците-лечители Козма и Дамян. От народа святото място се знае като „Свети Врач”. Основаването му най-вероятно е станало при самостоятелното управление в Родопите на деспод Алексий Слав през 1207 година. През средновековието монасите в този манастир са крепили духа на българите. По време на Османското робство манастирът е бил опожарен, но родолюбиви българи от Кричим и околните селища са го въздигнали отново с много труд. В манастира са идвали болни хора, които са получавали облекчение на страданията си благодарение на монасите-лечители още наричани Безсребреници. За лечение те използвали минерална вода, която се събирала в двете щерни намиращи се в двора. След Априлското възстание 1876 г. манастирът отново е бил опожарен и всички монаси са били избити заради връзките си с Васил Левски.

Метох „Св. Врач”
В „Мараша” на ул. „Трайко Китанчиев” №17 бил метохът на Кричимския манастир „Св. Врач”. Някога в него се укривали апостолите на българската свобода – Левски и Бенковски. Малкото скривалище е запазено и досега. След Освобождението изгореният манастир не е бил възстановен. Все още обаче стоят основите на храма на жилищните сгради и мазетата, на лечебницата, на щерните за вода, на аязмото с лековитата вода. Под ръководството но свещеник Мирослав Коларов на доброволци от гр. Батак, с. Козарско и град Кричим започна възстановяването му. С даренията на родолюбиви българи се изградиха основите, сега предстои изграждането на самия манастир. Този манастир заслужава да има храм, за да получат и скромните следи на тази Старина заслужена благодарност

Кричимската крепост
На югозапад от Кричим, върху едното рамо на висок планински връх, се намират развалини от стара крепост. Тя е приютявала околното население в дни на тревога и нападения. Други крепостни стени се намират и на североизток от Кричим, разположени са върху голям планински масив, който откъм западната си страна представлява естествена крепост. Мястото на тия развалини сега се нарича „Калето”...
От края на ХІІ век до падането на България под турско робство Пловдив и подвластните му крепости били театър на непрекъснати сблъсаци между България и Византия. Византийците упорито желаели да ги притежават, защото „всички тия укрепени места (Чепино, Баткун, Кричим, Устина, Перущица, Пловдив, Станимака) лежат пред лицето на Родопите и пазят всичко, което е зад тях” – пише византийски летописец.
...След убиването на Асен І разказва историята, византийците наградили щедро убиеца Иванко и го назначили началник на Пловдив и на областта заедно с крепостите. Иванко започнал да живее по гръцки и „като комендант на Пловдив – пише Иречек – отблъсквал мъжествено пристъпите на съотечествениците си върху тоя град”. Но Иванко мечтаел да стане независим владетел, та след три години се отметнал от византийците и избрал за свое седалище Кричим с близките крепости Устина и Перущица. По-късно той бил нападнат от византийския пълководец Камицес и след дълга обсада на крепостта, при която загинали много гърци, бил принуден да отстъпи навътре в Родопите и продължи борбите. Цар Калоян използувал това, освободил Пловдивската област и оставил за неин управител сестриника си Слав. По-късно Слав също се обявил за независим владетел и избрал за опора Кричимската крепост и крепостите наоколо. Слав мечтаел за българската корона. Затова, когато латините разбили Борила при Стара Загора и Пловдив и се запътили към Кричим, Слав не им оказал съпротива. Той слязъл от непристъпната си крепост, коленопреклонно целунал ръка на император Хенрих и се признал за негов васал. Императорът му обещал короната на България, оженил го за незаконната си дъщеря и му дал титлата „деспот”.

През 1934 година в близост до Кричимската крепост бива открит старобългарски надпис, изсечен върху скала. Той е един от редките средновековни документи за историята на Пловдивския край. Буквите на надписа са издълбани с длето твърде дълбоко в скалата, запазили са се до днес и се четат много ясно. От съдържанието на надписа се вижда, че е бил предназначен да увековечи завладяването на Кричимската крепост от войските на цар Асен. Надписът гласи: „На сем камени седе Асен цар, егда прия Кръчим” (На този камък седя цар Асен, когато превзе Кричим). Предполага се, че надписът е изсечен в първите години от царуването на Асен І към 1190 година.

За повече информация :
Община Кричим