27.07.2023 г. - 27.07.2023 г.

Празникът започва с отслужването на вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и освещаване на курбан с обща трапеза. След това започва народно веселие. Хората се надиграват, надпяват и надсвирват. За децата има множество сергии с лакомства и най-разнообразни играчки.

По време на храмовите празници на всички 22 павелски параклиса в тях се извършва вечерня, водосвет за здраве на присъстващите и се освещава курбан с обща трапеза, но не винаги има след това народно веселие.

Павелско е най-старото село в Рупчос, което заема една част от северните склонове на централните Родопи. Първото му поселение не е било на това място, където е сега, и е носело името на махалите, пръснати в околностите на селището. Намерените в района на селото археологически находки са доказателство, че там е имало поселища още в древността. При създаването на историческата карта на България за периода преди V в. от новата ера, от селата са отбелязани само на Павелско и Гела. Още от римско време през селото са минавали пътни артерии от Пловдив за Беломорска Тракия. Павелско е заселено на днешното си място към 1660 г. от бегълци от с. Борово. То е най-голямото рупчовско село.

В миналото Павелско е било смесено помашко и българско християнско село. От 1879 до 1 януари 1895 година от Павелско са изселени 36 семейства със 154 жители-помаци в Мала Азия. Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Павелско живеят 103 помаци. По време на османското владичество и гръцкия духовен гнет павелци останали със силна вяра в Бог и горди национални чувства.

Израз на тази силна вяра е изграждането през 1834 г. на храм-паметник за бъдните поколения. Разрешение за строителството е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на църквата. Срокът за строежа е бил кратък. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни, а времето било драматично. С героизма на това будно родопско население, с твърдата вяра и упование в Бог, храмът бил построен. Срокът бил спазен, черковният купол се извисил над джамийското минаре.

Днес черквата "Свети Спас" привлича със своята монументалност - трикорабна базилика с по четири колони и с по пет свода във всяка базилика. Тя има три олтарни апсиди. Осветена е през 1836 г. на Илинден от митрополит Натанаил Пловдивски. Изграждането на камбанарията става през 1865 г. Тя е на 8 м. от църквата, с височина 17 м. и е на 5 етажа. Няма равна на себе си в Централните Родопи. Оценявайки по достойнство ролята и значението на този храм за опазване на вярата и националните чувства на българите от този край, а така също и архитектурната и художествената му стойност, бившият ОНС - гр. Смолян с писмо № VIII-538/23.09.1967 г. храмът е обявен за паметник на културата.