19.02.2023 г. - 19.02.2023 г.

Така всяка година ако не на самата дата през съботата или неделята преди 19 февруари в манастира се отбелязва годишнината от смъртта на Васил Левски.

Обикновено много хора и граждани на града и околните села отиват на поклонение до манастира.

Походът до светата обител, където и до днес, под бившата игуменарница е запазено скривалището на Васил Левски е традиционен за жителите на Асеновград и всяка година събира стотици, дошли да почетат паметта на великия българин.

В двора на светата обител, под бившата игуменарница и до днес е запазено скривалището на Левски.

Затова всяка година в светата обител се събират стотици граждани, за да почетат паметта на великия българин. В днешните дни имаме нужда да си припомним, че той не е делил хората по вяра и етнос, че е признавал правата на всички и се е борил за Чиста и свята Република.

Под това знаме трябва и днес да застанем и да си подадем ръка в името на България.

Изглежда, както повечето от пловдивските манастири и Мулдавският се е появил в околностите на древен целебен из­вор. Наблизо под него се намират и прочутите „Четиридесет извора" с останките от старо езическо светилище.

За първи път след опустошаването му в края на XIV век, сведения за манастира под името „Св. Параскева" са от­крити в Станимашкото (Асеновградско) синурнаме от 1519 - 1538 година.

Мулдавският манастир е бил опустошаван от турците още четири пъти.

Той станал жертва на техния религиозен фана­тизъм по време на големите потурчвания на селата по Чепинското корито в 1666 година.

Според летописецът поп Мето­дий Драгинов , турците накарали помюсюлманчените българи „за кашмер" да разсипят 218 черкви и 32 манастира между Асе­новград и Самоковските бани. От средновековния манастир днес са запазени части от субструкцията на жилищните кри­ла,върху които са издигнати и днешните.

А в западния корпус е съхранена изцяло интересна куполна магерница от XVI - XVII век. Куполът й ляга чрез пандантиви върху четири слепи арки, забиващи се в скосените ъгли на помещението. Коминът, кой­то не бил възстановен при преизграждането на това крило през XIX век, е имал кръгло сечение и височина около 10 м.

В надпис върху мраморна плоча, взидана до южната врата на съборната иърква, се съобщава, че след последното опожаря­ване, обителта е била преизградена „от основите по време­то на игумена йеромонах Паисий в лето 1716-то".

Третото опустошаване на Мулдавския манастир е било през 1793 година по времето на кърджалийските набези.

В същия каменен надпис е отбелязано, че след това печално събитие, съборната църква била преизградена „с много труд из основи по времето на игумена йеромонах Константин в лето 1800-то".

Но само две десетилетия по-късно, в 1821 годи­на, по време на гръцкото въстание, манастирът бил отново изгорен. Новото, този път широкомашабно обновление, се осъществило десет години по-късно, между 1833 и 1836 годи­на, с помощта на цялото околно население, а и със средства­та от по-далечни места, което говори за религиозната слава на манастира.

През Възраждането Мулдавският манастир е бил една от най-здравите опори на българщината в гърчеещия се Станимашки район.

В него до първите години на XIX век все още се съхранявала изключително богата сбирка от стари български ръкописи. Но всички те са били унищожени впос­ледствие от монаси-фанариоти.

В гале­рията до входа, се намират фигурите на българските светци Кирил и Методий, а вътре на Климент Охридски, Наум Прес­лавски, Евтимий Търновски, Теодосий Търновски.

Източната стена на преддверието се заема от пространната компози­ция „Страшният съд".

На северната и южната стени са наме­рили място други назидателни теми:

- „Сътворението на све­та". „Апокалипсиса", „Деянията на апостолите".

Всички те са решени в един по-твърд линеарен маниер, характерен за творчеството на тревненци, но с голяма фантазия. Осо­бен интерес представлява ктиторският портрет вляво от Входа на дарителя Петко х. Неделчев и синът му Неделчо от Чирпан.