15.08.2023 г. - 15.08.2023 г.

До Лопушанския манастир се стига сравнително лесно с кола по пътя от Монтана за гр. Чипровци.

Следва се отбивката за с. Георги Дамяново. Малко след селото лежи Светата обител, непосредствено до пътя.

Лопушанският манастир е действащ и обитаван от монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански сгради и белокаменна чешма, обградени от каменна стена.

Има три централни купола и два над страничните параклиси, всичките разположени върху високи осемстенни барабани. В каменния градеж на църквата са издълбани релефи с фигури на мъже, животни и отделни глави.

Показан е мъж с размахана сабя и подпрян на пушка.

Храмът не е изографисана, но притежава един от най-красивите олтарни иконостаси в Северна България, дело на майстора от самоковската художествена школа Стойчо Фандъков.

Освен образите на апостолите към главния иконостас се числят осем икони дело на Станислав и Никола Доспевски.

През 1923г. част от триъгълните фронтони на откритата нартика се самосрутили и при ремонта на сградата били премахнати и останалите. По този начин църквата загубила голяма част от оригиналното си въздействие.

Жилищното крило в Лопушанския манастир е решено напълно в духа на съвременна¬та манастирска архитектура. То е двуетажно, с паянтова конструкция. На първия етаж се намират хранителния блок и няколко гостни стаи, а на втория се помещават игуменарница, монашески килии и още гостни стаи.

В двора на манастира може да се види и строената през 1856г. белокаменна чешма с три чучура.

На мястото на сегашния Лопушански манастир някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие.

Една легенда гласи, че в манастирската воденица на р. Огоста често са се подслонявали хайдути. Един ден баща и дъщеря тръгнали от близкото село към манастира. По пътя ги подгонил турчин и те намерили убежище в манастира, където в момента се намирал и воеводата Огнян. Турчина стигнал до воденицата и се нахвърлил върху девойката. В този момент Огнян изскочил от скривалището си и забил брадва в тила му.

Заровили трупа в говеждия тор зад сградата, но за зла участ хрътката на турчина станала ням свидетел на цялата случка. Тя се върнала в Берковица и започнала да вие пред къщата на стопанина си. Разбрали, че се е случило нещо лошо с него, близките му тръгнали след кучето, което ги завело до воденицата.

Започнали да ровят торището и открили трупа на убития. Разярени, турците подпалили манастира и изклали монасите. Само един от тях успял да се спаси с бягство в Сърбия.

Около 1850 г. Атанас от близкото село Лопушна и поп Петко от с. Главановци решават да възстановят манастира.

Разчистили мястото, издигнали колиба и закачили в нея стара икона. Постепенно започнали да прииждат и други хора и строежа закипял още по-усилено. Така Лопушанския манастир е възстановен в близък до настоящия си вид през 1853 г.

Превръща се в любимо място на народния поет Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от незабравимия си роман “Под Игото”.

През 1989 г. светата обител е реконструирана, след като северното крило било застрашено от срутване. Основна заслуга за сегашната й прелест е на тогавашния игумен архимандрит Амвросий, по професия инженер. Той създава нова жилищна сграда с два красиви резбовани чардака.

Манастирската църква “Св. Йоан Предтеча” е осветена през 1856 г. и представлява масивна правоъгълна сграда с пет купола.

Украсена е отвън с каменни релефи, докато вътрешната украса не включва стенописи. Интерес представлява централния дърворезбен иконостас, създаден през 1863 г. от големия български иконописец Николай Доспевски от Самоков.

За повече информация :
Община Георги Дамяново - галерия
Български манастири - Лопушански манастир