08.11.2023 г. - 09.11.2023 г.

Намира се откъм северния склон на Средна гора в казанлъшката долина. Релефът е хълмист, върху който има иглолистни и дъбови гори. Землището на селото е с най-голяма площ в Казанлъшка община.

Основното занимание на местното население е земеделието и животновъдството.Поради уникалното разположение на казанлъшката долина, климат и почви, се одглеждат насаждениа с маслодайни рози.

На мястото, където се намира сегашното село Горно Черковище през средновековието се е намирало турско село. Името му било Сюнет ери. Населението му е било изключително само турци. Първите българи, заселили се по тези места са дошли от изток по поречието на река Гюрля и Синята река.

При пролетните прииждания на река Гюрля манастира много често се е наводнявал и затова хората от селото построяват нова черква на по високо място в селото. Викали и горното черковище. От там и името на селото станало Горно Черковище.

На около пет километра югозападно от село Горно Черковище, е имало село на име Канлъери. Жителите му са били само турци - Казълбаши. Славели се с голяма свирепост. Българин, попаднал в селото или землището му, не излизал жив.

След освобождението на България от Османско робство, жителите му започват да се изселват в Турция. Последната група заминава през 1928 г. Всичките им имоти са изкупени от жителите на Горно Черковище. Къщите са разрушени и там остават само ниви.

Единственият белег, който остава да напомня за някогашното село и сега още стои там, е един запустял кладенец. Ням свидетел на жестоки и кървави събития.

През 1934 г. по молба на селяните, кметът на Горно Черковище изпраща хора да почистят кладенеца, за да могат хората, които обработват там нивите си, да черпят от него вода за пиене. Освен всичко друго, което е извадено от кладенеца, извадени са и тридесет и четири човешки черепа. Безспорно от българи.

Селото разполага с основно училище``Св.Климент Охридски`` строено през 1850 г. и детска градина ОДЗ „Детелина“. В двора на училището има войнишки паметник на загиналите 136 войници и офицери от казанлъшкото село Горно Черковище.

Издигнат в чест на загиналите воини в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, сражавали се в редиците на 23-ти пехотен Шипченски полк. В центъра на селото има православна църква „Св. Архангел Михаил“. Колко пъти и кога са се разигравали тук кървавите драми и до сега никой нищо не знае.

При започване на Руско-Турската Освободителна война в 1877 г. от малкото село Симитлери в опълченските дружини се включват петима опълченци.

Христо Дончев Чапкънов - роден около 1848 - 1852 г. в с. Сюнет ери. Постъпва в Българското опълчение 26 юли 1877 г. Зачислен в 12-та дружина 4-та рота. На 10 юли 1878 г. е произведен ефрейтор. Уволнен на 15 юли 1878 г., след което се завръща в родното си село. Починал след 1906 г.

Найден Добрев . Роден в 1840 г. Починал в 1905 г. В Българското опълчение е постъпил на 1 май 1877 г. в 4-та рота на 3-та дружина. По време на войната е бил произведен ефрейтор, а после унтерофицер. Като унтерофицер е прехвърлен като кадър в 9-та дружина. От нея се уволнява на 26 юли 1878 г. Завръща се в родното си село. Прехранва се от земеделие с 50 декара ниви.

Христо Петков Шарлаганов - зачислен в 12-та дружина 4-та рота на Българското опълчение. Уволнен е на 15 юли 1878 г. и се завръща в родното си село.

Георги Недялков . Роден в с. Сюнет ери. Зачислен в 6-та дружина 5-та рота на Българското опълчение на 3 май 1877 г. Уволнен на 12 юли 1878 г.

Петко Стоянов - за него се знае само това, че е бил един от знаменосците на Самарското знаме, и че след уволнението си се заселва в с. Габарево, Старозагорско.

За контакти :
Кметство : с. Горно Черковище; 6165, ул. „Христо Ботев” 2; 0431 98 326