Област Бургас

Нестинарски танци в с.Българи
ежегодно събитие

с.Българи,Община Царево,Област Бургас

Вашата оценка
4.5 от 13 гласа
03.06.2020 г. -
04.06.2020 г.


 
Днес Българи е едно от малкото нестинарски селища в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обряд и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на ''Св. Св. Константин и Елена''.
Фолклорни фестивали и събори
През последните години в с. Българи се създадоха сравнително добри условия за селски туризъм, краткотраен отдих и почивка. В сградата на кметството е открит информационно посетителски център за нестинарството. Има няколко уютни къщи за гости.
Фолклорни фестивали и събори
Коначето – храм на нестинарите
Намира се в центъра на Българи в близост до селската чешма. Конак е турска дума, която означава къща за живеене, място, в което се отсяда по-дълго време. Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи.
Фолклорни фестивали и събори
Идеята за коначето е, че това е дом на ''Св. Константин'' и в него той отсяда на празника си.
Фолклорни фестивали и събори
Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан. В деня на ''Св. Св. Константин и Елена'' в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”.

Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”.

В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”.

В България обичаят е запазен в автентичния си вид само в едно село в планината Странджа — Българи.

В миналото „нестинарски“ села са още гръцките Кости и Бродилово, както и българските Граматиково, Сливарово и Кондолово) и в едно-единствено село в планината Родопи. По горящите въглени обаче се играе и на други места в България, най-вече като туристическа атракция.

За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките.

Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година.
Фолклорни фестивали и събори
Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20 век.

Рано сутринта в деня на светците, на процесия водена от нестинарите се изнасяли иконите до близкия край селото свещен извор (аязмо).

В шествието се включват всички жители. На извора иконите се освещават и се играе хоро — с тъпан и гайда, а водата от извора се приема за най-лековита през годината. След освещаването на иконите, шествието обикаля цялото село и нестинарите се прибират в параклис (наричан конак).

В него се пазят иконите на Константин и Елена. В конака нестинарите прекарвали времето до вечерта и слушали непрекъснатото биене на тъпан в определен ритъм, от което изпадали в транс. В същото време на площада се пали огън, който се поддържа цял ден от най-стария нестинар или нестинарка (те обикновено са на възраст, при която вече не играят).
Фолклорни фестивали и събори
На свечеряване огънят вече започва да се разстила за жаравата. В нея първи пристъпват най-старите практикуващи нестинари, които преди това обикалят жарават три пъти, а след това я минават на кръст.

Едва след това започва и истинският танц, като при него изпадналите в транс танцьори нерядко правели предсказания.

Нестинарство се е практикувало само от „нестинарски“ фамилии, но имало случаи, когато в транс изпадали и някои от присъстващите на обреда.

Параклиси
“Св. Костадин” – на 1 км от селото в западна посока;
“Св. Елена” – подновена столнина в западния край на селото;
“Св. Илия” – на 1.5 км източно от Българи;
“Св. Богородица” – на около 3 км северно от селото. Един най-големите параклиси в Странджа с две аязми. Тук жителите на с. Българи се събират на 28 август, за да отбележат втория по значимост празник за селото, след нестинарския.

За контакти :
тел.: 0590 69414

Ако имате възможност, ако Ви харесва нашето съдържание и подход, моля, подкрепете проекта. Нашата работа няма да бъде възможна без Вашата помощ:
Банка: Сибанк ЕАД
BIC: BUIBBGSF
IBAN: BG22BUIB98881038432000
Получател : Сдружение "Празниците на България"



Искрено Ваш,
Екип на www.SABORI.BG; Contacts Us: sabori@mail.bg




Вижте по-голяма карта

Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори
Фолклорни фестивали и събори




Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
"Събития с конкурсен характер (всички)"
 
Магия, Цветове и Усещания