 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Добрич
Събор на ''24 Май'' в с.Крапец |
ежегодно събитие |
с.Крапец,Община Шабла,Област Добрич
Вашата оценка
3
от 1 глас
|
24.05.2023 г. - 24.05.2023 г. |
На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов.
Районът е обитаван от траките през античността. Днешното село Крапец е много старо. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/.
В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.
Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова. Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.
До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която още не е завършена.
Крапец заедно със с. Ваклино си поделят плаж, който започва от нос Крапец и продължава далеч на север, където достига до нос Карталбурун при къмпинга на Дуранкулак "Космос".
В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.
Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Карапчанска рибена чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламурика"смес от лют чукан червен пипер,чесън, морска сол и различни подправки.
За контакти :
Телефон: 05749 313; 0882 299032
В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.
Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова. Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.
До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която още не е завършена.
Крапец заедно със с. Ваклино си поделят плаж, който започва от нос Крапец и продължава далеч на север, където достига до нос Карталбурун при къмпинга на Дуранкулак "Космос".
В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.
Ястията типични в Крапец са традиционните български от Добруджа обогатени с даровете на морето. Незабравима е уникалната "Карапчанска рибена чорба" приготвяна от минимум 3-4 вида морска, но може и сладководна риба ловена в дуранкулашката лагуна, тя се подправя със "саламурика"смес от лют чукан червен пипер,чесън, морска сол и различни подправки.
За контакти :
Телефон: 05749 313; 0882 299032
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
