![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Габрово

Ден на гр.Дряново |
ежегодно събитие |
гр.Дряново, община Дряново, Област Габрово
Вашата оценка
3.8
от 5 гласа
Празник на града и традиционен есенен панаир – концерт. Организатори на културните прояви са Община Дряново, Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските композитори и Народно читалище "Развитие".


Дряновският манас...

В сградата на ист...

Момичета от гр.Др...

Височините над Др...






Дряновския сбор ....

Наградата за цялостно литературно творчество "Поезия и песен на Балкана”, чието начало е поставено през октомври 1972 г. по идея на дряновския поет Атанас Смирнов. Оттогава до днес, с малки прекъсвания през годините на прехода, културните празници се провеждат на всеки три години. Техни организатори са Община Дряново, НЧ "Развитие-1869”, Съюза на българските писатели и Съюза на българските композитори.
Награда на името на драматурга ''Рачо Стоянов'' е учредена през 1986 г. и се присъжда на творци за изключителния им принос към развитието на българската култура. Първият носител на отличието е Никола Русев, следват Димитър Стефанов, Теодора Ганчева, акад. Антон Дончев, Марко Ганчев, Ганчо Савов и доц. Николай Димков, Кънчо Атанасов.
По традиция за празника се обявяват и национални конкурси за написване на стихотворение и на музикална творба, като новото за тази година е написване на детска песен. Национален шосеен лекоатлетически пробег „Колю Фичето”. Спортната проява събира близо 160 атлети от общо 20 клуба от цяла България. В пробега се включват и гости от Сърбия от градовете Ниш и Димитровград.
Дряново се намира на границата между Великотърновска и Габровска област. Разположен е всред красивите и заоблени хълмове на Централен Предбалкан. На територията на общината е продължението на Микренските височини — скалистото варовито плато на Стражата, прорязано от причудливите проломи на реките Янтра и Дряновска река. Историята говори, че в района около Дряново са открити едни от най-старите следи на живот на Балканския полуостров — в пещерата "Бачо Киро", епохата на палеолита.
По време на османското владичество Дряново успява да запази българския дух, а Дряновския манастир е след големите пазители на българските вяра, писменост, традиции, култура като цяло. Населението се ползва с някои данъчни облекчения, защото от години жителите му са дервентджии(пазители на прохода). Това обаче не правело живота им много по-лек, защото са били постоянно тормозени от многото местни чорбаджии, от които са се оплаквали дори на султана с изпратени лично до него писма.
През 1778 г. в центъра на Дряново е построена часовниковата кула. Това се наложило заради развитието на занаятите и нуждата да се знае точният час. По това време наличието на часовникова кула било белег за развито селище, а дряновската е една от първите в България. Два пъти е разрушавана - веднъж от османците и веднъж от комунистическата власт. Упоритите дряновци обаче не допуснали да загубят един от символите на града си и през 1984 г. я възстановили в днешния й вид, който е много близък до оригинала, а часовниковият механизъм е от оригиналната кула.
През Възраждането Дряново дава много ярки личности, които се борят с гърчеенето, с неминуемо разпространяващата се култура на османските поробители, със забравата на българското. Задължително трябва да се спомене името на Максим Райкович, който дава голям отпор на гръцките фанариоти в Търновско, а целият си живот посвещава на съхраняване на българската култура и духовност, учителствайки и дарявайки пари за няколко български училища. Част от завещанието си той отрежда за построяване на училище в родното му Дряново, което да обедини трите съществуващи в града училища - във всяка махала по едно. Редно е да се отбележи, че и в трите винаги се е преподавало на български език, не е имало никакво гръцко влияние, което е било много разпространено по това време на други места.
В този период много изявени стават дряновските строители, много от тях стават майстори и работят в най-различни части на империята, а дори и отвъд нейните граници. Това дава основания в днешно време да се говори за Дряновска строителна школа, чийто най-известен представител безспорно е Никола Фичев (Колю Фичето). Дряновци участват активно в Априлското въстание през 1876г. В продължение на девет дни в Дряновския манастир се води тежка битка на четниците на Бачо Киро и поп Харитон с многобройния турски аскер - най-продължителната и една от най-епичните битки по време на въстанието. Освобождението на Дряново настъпва на 12 юли 1877 г.
Организатори – Община Дряново, НЧ „Развитие”, НЧ „Дряновска пробуда”
Телефони за контакти - 0676/ 7-40-20, 0676/ 7-21-77
За повече информация :
Община Дряново
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.