24.05.2023 г. - 24.05.2023 г.

Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска.

Слокощица възниква като селище през Средновековието. Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязаано и с имената Окошаница и Ослокошица.

През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните : земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и мноожество воденици.

Късносредновековна църква "Свети Никола". Намира се в края на горната махала, в ляво от шосето, на левия бряг на р.Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 Х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването и е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стеннописите.

Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на арахангелите Михаил и Гавраил.

През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир "Благовещение", намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.

Късносредновековна църква "Свети Арахангел" (останки). Намира се в северната част на селото, вляво от шосето, върху полегат склон. Еднокорабна и едноапсидна църква с приблизителни размери 6-7 Х 3,30 м. Градежът е от ломени камъни и хоросан.

В северния зид е употребен голям мраморен блок. Основите, запазени на височина до 0,70 м. са затревени, покрити с храсти и дървета.

Архитектурен паметник - пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

За контакти: тел.: 0885 05 92 33