11.05.2023 г. - 11.05.2023 г.

Тук през 1187 г. е подписан мирният договор с Византия и е обявено началото на Втората Българска Държава. През XII век Ловеч е търговски център и един от най-известните градове в България.

Преди избора му за български цар / 1331 г./, Иван Александър от рода Шишман, син на деспот Срацимир и Елена, е деспот на Ловеч. Около 1324-1325 г. в Ловеч е роден българският цар Иван Срацимир , втори син на Иван Александър от първия му брак с влахинята Теодора Басараб.

Турската инвазия не подминава и Ловеч, но Ловешката крепост е една от последните завладени, чак през 1446 г. Ловеч дълго време след това запазва някои привилегии, като забрана за заселване на турци в града и взимане на деца от местното население за еничари. Първото име на ловчански епископ срещаме в 1558 г. До 1852 г.(Лофча) в Ловеч има все гръцки владици.

За първи път в документ от 1520 г. и за последен път — през 1830 г. градът е наречен заради богатството си Алтън Ловеч (Златен Ловеч).

През XVII век търговията процъфтява. Градът е търговски център на българските земи, а ловешките търговци излизат далеч извън пределите на страната. През 1768 г., със средства на Хаджи Василий от Ловеч, е украсен параклиса „Йоан Предтеча“ в Зографския манастир. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население / 19 575 жители / достига едва през 1959 г.

1784 година е злокобна за историята на Ловеч. Тогава е обсаден от турска армия и изгорен. Населението му драстично намалява до 4600 жители. За дълго време в Ловеч запада основния поминък.

В дните на турското робство ловешките граждани са активни в борбата за създаване на независима българска църква. Построени са два нови храма. В църквата „ Света Неделя “ стенописите са дело на братята зографи Наум Илиев и Ненчо Илиев. Втория храм е църквата и „ Света Богородица “ / 1834 /. В квартал Вароша се откриват безплатни и достъпни за всички деца училища : Горнокрайско и Долнокрайско / 1846-1847 /.

Учител в Горнокрайското училище е П. Р. Славейков / 1847 – 1849 /. В средата на века гражданите изгонват гръцкия епископ Милетий и за Ловчански епископ е ръкоположен българинът Иларион Ловчански / 1852-1872 /, наричан „дядо Ловчу“. Като най-възрастен духовник председателства Първия църковно-народен събор / 1871 /. През 1872 г. е избран за български екзарх, но не встъпва в длъжноста. През 1877 г. Ловчанския митрополит Йосиф I заема този пост.

Ловеч е известен като център на Вътрешната революционно организация на Васил Левски . Ловешкия частен революционен комитет е провъзгласен е за „Привременно правителство “ / Централен комитет /. Левски редовно посещава града в периода 1869 - 1872 година.

През 1872 – 1874 г. майстор Никола Фичев (Уста Колю Фичето), изгражда единствения по рода си на Балканите покрит мост. След като изгаря до основи /1925 / е въстановен през 1931 г.

След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите, при което една значителна част от занаятчиите. Свободен Ловеч наброява едва 7000 души. През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. От 1901 г. е околийски център, окръжен град / 1959 /, областен център / 1987 /.

През 1959 г. се открива Изправителен лагер в камена кариера край Ловеч, наречен ''Слънчев бряг''. В лагера без съд и присъда са въдворявани хора заради разказване на вицове, бивши депутати-земеделци и юноши между 16 и 18 години, изпратени от местните управления на Народната милиция като "хулигани".

От 1501 души, минали през концлагера край Ловеч, 155 стават жертва на убийства и на изкючително тежкия режим. През септември 1961 г. жените от лагера, около 150, са преместени в с. Скравена. Лагерът в Ловеч е закрит през април 1962 г., след като проверка на висшето комунистическо ръководство установява нарушения на закона, тежък режим и физическо насилие, но на никого не е потърсена наказателна отговорност.

За повече информация :
Община Ловеч