02.08.2023 г. - 02.08.2023 г.

Горни Цибър е село в Северозападна България. То се намира в община Вълчедръм, Област Монтана. Основното население е съставено от власи, преселници от отсрещната Мала Влахия, Олтения и потомците на чипровски православни българи, заселени отново в Родината от румънски Банат. Селото е оземлено с ферман във връзка с промените в Османската империя през 1812 г.

Възниква като римски кастел по Мизийският път от делтата през Augusta/Хърлец/, Regiana /Козлодуй/, Cebrus/Цибър/, Pomodiana/Станево/, Almus/Лом/ и нагоре. Значението му нараства с разделянето на провинцията на два протектората- Горна и Долна Мизия, за граница между които служи река Цибрица.

Тук през 28 г. пр. Хр. става решителната битка между разбунтували се варварски племена и голяма римска войска, предвождана от талантливия и хитър Марк Лициний Крас (младши)- внук на триумвира със същото име. В битката загива и сам вождът на бастарните- Делдон. През ІІ в. кастелът е унищожен от варвари и възстановен при Юстиниан.

Римският каменен път, слизащ към устието през една от цибърските махали, се ползва активно до Освобождението. В поредната Руско-турска война градчето Цибър е превзето и опожарено на 05. 05. 1771 г. от гренадирите на княз Потьомкин- Таврический, а ок. 2600 негови жители преминават Дунава с оттеглящите се руснаци.

Отново е възстановен от турците, откъдето е наричан някъде и "Турски Цибър". Освобождението заварва повечето негови махали в бордеи/вид землянка покрита с чимове/. Едва по- късно се групират сегашните две села Горни и Долни Цибър, съставени от махалите: Варош/Стар град/, Търнац, Керемизии, Ораш/град/, Гърли/Циганска/ и др.

Мъжете от селото участват с 15-тий Пеший Ломский Полкъ и в състава на І-ва Българска Армия във всички войни, водени през ІІІ Българско царство на територията на съседните държави без Румъния.Дават се многобройни жертви, вкл. трима души в заключителната фаза на ІІ Световна война на територията на Унгария.Доста са осакатените, прекаралите в плен и т.н. Има голям възпоменателен паметник в сегашния училищен двор.

През Септемврийското въстание от 1923 г. наказателните взводове /шпицкоманди/ зверски убиват и хвърлят във водите на Дунава 10 мъже от с. Горни Цибър. Останките на 5-има от тях изплуват и са погребани в паметник- костница в центъра на селото.

През 1950 г. в селото е разкрита нелегална група, действаща като част от голяма мрежа в Северозапада на Николапетковисти и Геметовци. От общо 12 осъдени жители на Г. Цибър и околни села, Врачанският окръжен съд издава в гр. Лом 5 смъртни присъди, от които са изпълнени 3.

Внимание заслужава напълно обновеният и преосветен в 2008 г. православен храм "св. Димитрий", който е най- източния действащ в Диоцеза на Видинска Митрополия.

Традиционна румънска /много пикантна, мазна, с пържено/; всичко от традициите на българската северняшка кухня; блюда: mamaliga/качамак, обикновено във вид на хляб или със сирене/ saramura, moare de.../саламура-вулгаризъм- вид много пикантна супа от печено свинско или пилешко, охлюви, риба, чироз,дивеч и др./ миди- дунавски- /на яхния с ориз и домати, на кюфтета/ риба- панирана и залята с яйца и мляко, рибена чорба.