27.08.2023 г. - 28.08.2023 г.

Намира се на 10 километра западно от Перник по пътя през Батановци за Брезник. Селото е разделено на две части — основната на западния бряг на Конска (Граовската) река и по-малката наименована Кръстина махала, която е най-старата част и в нея е черквата и гробището. Основната част на селото е в североизточното подножие на планината Черна гора (Църна гора) висока 1129 метра, с най-висок връх Тумба.

От селото се вижда добре находящия се на около 500 метра от Тумба връх Китка — 1117 метра, до който се стига с ходене за 2 часа. На този връх има останки от средновековно крепостно съоръжение. От него се спускат радиално поне десетина дола, водата в които обикновено през лятото пресъхва. През останалото време на годината те пълнят два язовира находящи се над селото. Наречени са съответно от местните „стар“ и „нов“. По-новият е по-голям и се нарича „Осломе“, на името на селце, върху което е бил построен. Осломе е едно от трите съставните селища, от които преди повече от 300 години е било създадено днешното Ярджиловци.

Селото е било основано преди повече от 300 години на сегашното му място, като за целта турците събрали пръснатото на три паланки население от околностите му. Едни от най-старите фамилии основатели на селото са Карини а също така и Боцини, чийто родоначлинк се е казвал „Боце“. Друга известна фамилия, която е живяла на мястото при създаването на селото е Чакрини. Малко преди създаването на селото родоначалника на последната със звучното име Чакра се е преселил заедно с челядта си от село Църна трава намиращо се около 20-30 км навътре от сегашната граница в територията на Сърбия.

По турско време в селото не е успял да се засели нито един турчин или циганин. Имало опит да бъде установен, като постоянен жител в това чисто българско село, назначен за поляк турчин. Легендата говори, че ярджиловчани го удавили в реката, като представили смъртта му пред властта за нещастен случай. Опитите на това място да се заселят цигани е бил осуетяван с обикновен пердах, за който все още носят спомен някои по-стари представители на малцинството дошли да търгуват на ярджиловския събор. В землището на селото в края на робството е било създадено черкезко селище, но обитателите му са били изгонени през времето на така нареченото „шопско въстание“ по време на Освободителната война и повече никога не са се върнали.

Ярджиловци е в центъра на областта Граово и може би е най-типично село от този регион. Населението се състои от потомци на траки, славяни и печенеги. Последните са били заселени по тези места още по врремето на първата българска държава, като съюзници на българските владетели.

Мъжката граовска носия с характерното „менте“ над белите беневреци почти на 100% се покрива с облеклото на населяващите степите на северното черноморско крайбрежие през 9 век печенеги. По това граовци се отличават от дошлите по-късно през втората българска държава съседното Софийско поле шопи, които са потомци на куманите, племе сродно но не идентично на печенегите.

Селото е сравнително голямо (около 800 жилищни имота) и все още пълнокръвно. Има действащо училище, което се намира в основната му част. От него са излезли през април 1944 година 17 души партизани наведнъж. 11 от тях не са се върнали след 9-и септември. В тяхна чест е построен паметник костница в „Кръстината махала“ на кръстопътя между шосето Перник-Брезник и идващото от основната част на селото шосе, което продължава за село Витановци. Насреща е църквата „Свети Николай Мирликийски“.

Вдясно от пътя между селото и язовир Осломе има тракийска могила с диаметър около 70 метра и висока около 5-7 метра, което говори за добро благосъстояние на населяващите местността Граово още преди Христа.

За контакти :
Телефони: 07719/ 20-22

За повече информация :
с.Ярджиловци