26.10.2023 г. - 26.10.2023 г.

Радомир е средновековен град, изграден над праисторическо, антично селище и некропол. Населението е с будно национално съзнание. Първото килийно училище в общината се открива през 1826 г. в с. Радибош. В гр. Радомир учебното дело датира от 1868 г.

В Руско-турската война от 1877–1878 г. вземат участие 25 опълченци от Радомирско. Последен знаменосец на Самарското знаме е Никола Корчев, родом от с. Долна Диканя, Радомирско. След освобождението знамето е донесено в гр. Радомир от установилата се тук Трета опълченска дружина и се съхранява в радомирските казарми до 1882 г.

При избухването на Балканската война през 1912 година четиринадесет души от града са доброволци в Македоно-одринското опълчение. През 1918 г. гр. Радомир става център на Войнишкото въстание. От тук на 27 септември 1918 г. България за първи път е провъзгласена за република.

* Природен резерват „Острица“. Намира се в централната част на планината Голо бърдо. Обявен е първоначално като Народен парк на 7 октомври 1943 г. През 1961 г. е прекатегоризиран в резерват. Заема площ от 1346 дка. и буферна зона от 1281 дка. В резервата е регистрирано изключително голямо разнообразие от растителни видове — 362 вида и под вида, отнасящи се към 212 рода и 56 семейства. Това представлява 12% от видовото богатство на България, 27% от родовете и 43% от всички семейства на нашата флора. Дърветата и храстите са 36 вида, а тревистите растения — 316. Тук се намират ендемити — растения, чието разпространение е ограничено, и реликти — растения, които са запазени само на изолирани места. В тази естествена ботаническа градина на първо място е поставено урумовото лале. Следват го българското карамфилче, метличините, сръбското звънче, кримското омайниче, орхидеите и други.

* Архитектурен ансамбъл по северния, южния и източния фронт на централната градска част на гр. Радомир. Сградите са строени през 18-19 век.
* Стойова къща. Строена за жилищни нужди през 17 век. Сградата е от редките представители на възрожденската архитектура за този край. В нея е изградена етнографска експозиция „Традиционно народно облекло и тъкани от Радомирско.

Църква „Св.в.м. Димитрий“, строена през 1863 г.
Църквата е построена в уютна долина на югозападните склонове на Черна гора. Тя има богата история. Била е под закрилата на Рилския манастир и негови монаси често са навестявали този край. В края на 16 век в църквата е донесена една от първите старопечатни книги, печатана във Венеция през 1538 година от Божидар Вукович. Към нея са били позвързани 16 страници от 15 век, дело на книжовника Владислав Граматик.Книгата и ръкописните листи се съхраняват в Националния исторически музей. Въз основа на архитектурните данни и стиловите особености на стенописите, старата част от църквата се отнася към края на 16 век. През 1847 година църквата е разширена на запад и следващите години е изографисана от самоковския художник Никола Образописов. /Това е същата година, в която самоковския художник Захари Зограф зографисва църквата на Троянския манастир/ Иконостасът е дело на Младен Богоин от Радибош. През 1826 година при църквата се открива първото в Радомирско килийно училище. Учителят е мирянин - Раде Вилаетски от село Върба. Към средата на века в храма е свещенодействал поп Михаил, които заедно със свещениците след него са били и учители. Училището е функционирало до 1965 година. През 80-те години на 20 век е реставрирано. Изградена е малка експозиция за историяна на църквата, училището и родовете в селото. Архитектурният комплекс е обект на културен туризъм.

* Музей „Войнишко въстание“, пазещ реликви от възстанието през 1918 г., когато град Радомир е обявен за самостоятелна република. Ден по-късно той отново е град в Царство България.

За повече информация :
Община Радомир