![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Перник

Храмов празник на Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски” |
ежегодно събитие |
с.Пещера, Община Земен, Област Перник
Вашата оценка
3
от 1 глас
Пещерският манастир „Свети Николай Мирликийски”, известен още като Оряховски или Мрачки е недействащ манастир в Западна България, разположен в местността Ореховец в областта Мраката на четири километра източно от село Пещера, Земенско.
Храмов празник- св.Николай Летни (9 май). Първите сведения за манастира са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която той дарява манастира. Някои учени смятат, че източната част на днешната църквата е стара триконхална църква от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на съседния Погановски манастир, датирана в 1500 година. Около манастира не са провеждани археологически разкопки.
Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.
След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.
При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.
В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.
Манастирът запустява по време на османското владичество и е обновен през 1842 година, като църквата е изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров, а сред ктиторите са монахът Симеон и синът му. През Руско-турската война (1877 – 1878) при отстъплението си османските войски опожаряват манастира, обесват Симеон, а синът му успява да избяга в Рилския манастир.
След Освобождението през 1897 година към старата триконхална църква е достроен издължен наос, а тя е превърната в олтар. Новият вход на църквата от запад е оформен като портик с три арки и фронтон във формата на дъга с кръгло прозорче в средата.
При строежа на новия наос е открита статуя на римския бог Митра, което най-вероятно означава, че в Мраката е имало предхристиянско езическо светилище.
В манастира до началото на 90-те години на 20 век е имало каменна икона на Свети Николай от 1853 година от майстор Стоимен от село Лобош, но днес тя е изчезнала.
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.