Юни 2023

Градът е разположен по протежението на една от извивките на р. Искър, на левия бряг на реката на около 6 кв.км площ.Естественото съчетание на река, равнина и предбалкан обуславя привлекателността му през годините, както за местното население, така и за преселници от други места.

В местността "Белия брег" има останки от селище, датирано от епохата на неолита. В местността "Боришница" има богат културен пласт от средния и късен неолит. Следи от непроучени тракийски селища има в местностите "Прогон" и "Новоселски път". В местността "Груя" е разкрит гроб на тракийски воин, погребан чрез трупоизгаряне.

През късната античност, на север от днешното селище е кръстопътя Улпия Ескус - Сердика и Мелта-Монтана. В местността "Каменната могила", на север-североизток от днешния град има останки от римска пътна станция. Койнаре съществува като населено място и през Средновековието. За славянски поселищен живот говорят хидронимите "Затон", "Прибой" и др. В чертите на днешния град са открити средновековни християнски погребения. За първи път името Койнаре се среща в османски регистър от 1516-1517 год., като "Койнар", санджак Нийболу (Никопол).

Койнаре няколко пъти е сменяло поселищното си местонахождение, спомен за което са наименованиятя "Селището" на няколко местности в неговото землище. Това се е налагало от приижданията на реката и наводненията, предизвикани от обилни валежи и снеготопене.

Софроний Врачански споменава Койнаре в своята "Житие и страдания грешнаго Софрония"(1862): "Седях на Плевен три дни и на четвертия ден востанах и потеглих къмто Враца. Пратих напред человеци селяни, ако има войска по селата, да потекут насреща нас да ми скажат да са възвърнем пак на Плевен. И тако поидохме до село Коинлари (Овцете), що е пол пут до Враца."

Видна личност от периода на Възраждането и национално-освободителната борба е Христо Цветков Гашевски, роден около 1850 г. в с. Койнаре, тогава Белослатенско - шивач в Орхание. Един от участниците в обира на турската поща в старопланинския проход "Араба конак", извършен под ръководството на Димитър Общи. За това си участие е осъден на три години заточение в Диарбекир. След Освобождението Христо Гашевски живее в Орхание (днес Ботевград), където няколко години подред заема различни административни длъжности. Починал след 1936 г.

Преди 1944 г. жителите на Койнаре вземат дейно участие в антифашистката борба. Градът е родно място на Вълка Горанова, която по-късно става зам. - кмет на София, и на партизанина Милчо Симеонов(с псевдоним Тодор). През 1944 г. в тогавашното село са интернирани Ангел Каралийчев, Дора Габе, Никола Фурнаджиев и др., които с ползотворната си дейност допринасят за дейността на читалището. Те организират сказки, утра и вечеринки, както и четене на собствени произведения.

Каквато и да е историческата истина, за пръв път днешното име "Койнар" се среща в османски регистър от 1516-1517 г. на санджак Никболи (Никопол). Наличието на войнугани предполага, че селото е съществувало и през периода на Средновековието, поне по време на Второто българско царство.

В Койнаре има един източноправославен храм, наречен "Всех Светии". Той е добре поддържан, има и свещеник. Храмовият празник е първата неделя след Петдесятница. Част от местните роми изповядват християнството под формата на протестантство.

Народното читалище "Христо Ботев" е най-старото в община Червен Бряг. То е основано на 2 (15) февруари 1889 г. под името "Развитие". През 1901 г. е преименувано на "Христо Ботев".

През годините самодейците възстановяват и представят на народните събори в Копривщица обичаите "Коледуване", "Лазаруване", "Кумичене" и "Калушари", с което печелят златни, сребърни медали и грамоти. Отличени са индивидуалните изпълнения на Георги Радански за песен и Христо Петрешковски - за танца "Ръченица".

Kухнята е традиционна за България. Местно ястие, характерно за района е т.н. лютика, която се приготвя от печен пипер и домати. Старо, характерно ястие, което младите почти не познават, е "капаницата". Приготвя се от стар просеник, стрит на трохи, които се запържват в мазнина до порозовяване.

За контакти :
Кметство: тел./факс 06573/24-00