11.08.2023 г. - 11.08.2023 г.

За пръв път името на селото се споменава в джелепкешанския регистър от 1576 г., където за него е записано дословно следното: "Каза Филибе, нахия Караджа даг. ... Село Чока обалъ /Чоба/. Ферхад, син на Абдуллах, нов - 30; Яхши, циганин, нов - 30"/ Лит. :Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1974 г., стр.55./.

В периода XVI-XVII в. е било с напълно мюсюлманско население. Предишното име е било Турска Чоба.

Името на селото се споменава още и във един съкратен иджмал регистър на извънредния данък "авариз" за Пловдивско от 1622 г.,като въпросният документ се съхранява в Генералния държавен архив на Република Турция — в Истанбул,под сигнатура BOA MAD 3398,s.4-15/с описите на общо 222 пловдивски села от петте нахии на казата Филибе,които са следните:Конуш,Караджа даг,Гьопса,Рупчос и Коюн тепеси,като във този данъчен регистър по същество за пръв път се споменава за съществуването на нахията Рупчос.

Отстои на 50 км североизточно от гр. Пловдив, на 4 км южно от гр. Брезово и на 15 км югозападно от гр. Раковски. Има читалище и църква. Общопрактикуващ лекар обслужва населението на селото.

Близостта на Чоба до град Пловдив и Родопите предоставя възможности за туризъм в планината, както и посещения на исторически забележителности като „Старият град” в Пловдив, Римският амфитеатър, Асеновата крепост и Бачковският манастир.

Интерес представлява Асеновата крепост, символ на Асеновград, намираща се на 52 км от селото. От нея са запазени чест от крепостните стени и църквата - Св. Богородица Петричка, която е един удивителен паметник на старобългарската архитектура.

Бачковският манастир, намиращ се на разстояние 60 км е вторият по големина български манастир. Той е един от 100-те най-предпочитаните културно-туристически дестинации в България, поради богатата си историческа стойност.