Август 2023

Благоприятните условия за живот в селото, разположено в закътаната падина по двата бряга на река Каялийка /водораздел между Източни и Западни Родопи/, привлекли много преселници и то не само българи.

Групите българи скитали из обширното землище на селището. Те образували малки селища на много места, което личи от откритите тук-там отделни гробища, но не се задържали на едно място повече от няколко години.

Според дефтера от 1570 г., към годината на съставянето му, Караджилар(Искра) е било напълно мюсюлманско село, с малка джамия в него(това се подразбира от наличието на имам в описа на селото, който се казвал Рамазан Факъх), което било обитавано от 40 къщи, всичките до една мюсюлмански, като 1 от тях е принадлежала на ислямизирания българин – Ферхад, син на Абдуллах, също жител на селото.

При преброяването през 1885 година селото е имало 484 къщи с 2417 жители. До 1896 година броят на жителите му растял непрекъснато, за да стигне през 1934 година 4000. През 1906 година Караджилар приема старото си име Попово, което носи до 1950 година, когато е преименувано на Искра – в чест на загиналата партизанка – Клара Аврам Ешкенази (Искра).

Искра е едно от селищата в Първомайска община. Намиращите се в землището му десет могили, говорят за съществуването в този район на едно или няколко тракийски селища, но следи от тях са останали само в Дъбовата страна и на Каменивия хисар (Малкия хисар, Таушаница), където според Павел Делирадев и Иван Великов са се намирали съответно тракийска крепост и тракийско селище.

В източното подножие на Големия Хисар (на около два километра северозападно от селото) има следи от късно-римско селище, а на самия връх – Големия хисар – се намират останки от градище, което според д-р Иван Великов датира от 11 век – 12 век, т.е. от времето на Втората българска държава.

Около Искра се намират много римски, венециански, дубровнишки и български монети, като последните са най-вече от времето на Иван-Александър и Иван Шишман.

Най-ранните сведения за Искра, под името „Село Каргалар“ от нахия Филибе(Пловдив)се съдържат във подробния регистър на акънджиите от 1472 г.(НБКМ-Сф, ОО – ОАК 94/73,л.61а), като под описа му, всички посочени имена на неговите жители към онова време са до едно и само мюсюлмански.

Други сведения за селото има само в преданията. Според тях най-старото разположение на селото е в местността Попово – южно на пет километра, където то е било чисто българско. Тук са разкривани останки от зидове, кладенци, а по-нагоре и гробища. Оттук произхожда и една голяма находка от ~800 сребърни монети на Римската република, открита през 1929 г. То се е наричало Попово и вероятно за него говори Евлия Челеби.

Като най-стари родове се сочат Караиванови, Боневи, Джангозовци, Боризанови, Чалъковци, Гайдаджиевци, Катранджиеви, Бичовци, Акабалиевци, Налбантовци, Маргаритови, Кадиеви, Сиракови, Чурчулиеви и др.

За контакти :
Кметство Искра - тел: 03163 2021
Телефон пощенска станция: 031 632 001