![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Русе

Ден на гр.Бяла |
ежегодно събитие |
гр.Бяла, община Бяла, Област Русе
Вашата оценка
2
от 1 глас
6 май — Празник на града, организира се ежегоден панаир с увеселителни люлки, литературни и други културни празници, ден на храбростта; 3 март — тържествена заря по случай националния празник на България.
Град Бяла е разположен в централната част на Дунавската хълмиста равнина, край река Янтра, на 54 м надморска височина. Шосейни пътища водят за Русе (54 км), Плевен, Свищов, Велико Търново и Попово.
Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831-37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. тук е учителствал Петко Славейков. По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.
Населението изповядва основно християнската вяра. В центъра на града е издигната православна църква, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея. Църквата „Свети Георги“ е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите й поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и на следващата година е осветена. В града има и друг етнос, изповядващ исляма. Ромското население обитава квартал на края на града, на изхода за Попово. В града има и католици.
* Мостът на Колю Фичето на река Янтра e построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Никола Фичев. На метри от него се намира и новия мост над реката. Съоръжението е взело много жертви. През 1993 г. румънски автобус катастрофира и всичките пътници загиват. Пред 2006 г. български автобус пада от беленския мост, ударен от товарен камион, и взима 18 жертви. След тази страшна трагедия правителството най-сетне взема нужните мерки и моста е разширен значително, нищо че по разширеното крило е опасно да се пътува и за това не функционира(до момента ремонт не е извършен), а предстои и разширение на подхода към него, което не се очаква да завърши в близките години.
* Музеят на освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Неелова.
* Градската часовникова кула Замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 м, височина на каменното тяло 9,50 м, с кулата отгоре -общо 15,25 м. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
* Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов, паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе-Велико Търново, паметни плочи на опълченци от Бяла, мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
* На 7 км от града в посока Попово се намира лесопаркът — подходящо място за отдих и почивка.
За повече информация :
Община Бяла
Селището се споменава за пръв път в турски регистър от 1618 г. През 1831-37 г. е обхванато от чумна епидемия. Името на Бяла е свързано с белия цвят на близките скали. Феликс Каниц описва града през 1871 г. като средище на разнообразни занаяти — абаджийство, мутафчийство, кожухарство и др., с чаршия и много дюкяни. През 1845 г. тук е учителствал Петко Славейков. По време на Руско-турската освободителна война от 29 юли до 13 август в Бяла е главната щабквартира на руския император Александър II.
Населението изповядва основно християнската вяра. В центъра на града е издигната православна църква, която масово се посещава на празници. Църквата не е голяма, но е добре устроена и беленчани се грижат добре за нея. Църквата „Свети Георги“ е издигната в старобългарски стил през 1915 г. В основите й поборникът Филип Симидов е положил къс от знамето на Ботевата чета. Изографисана е през 1923 г. и на следващата година е осветена. В града има и друг етнос, изповядващ исляма. Ромското население обитава квартал на края на града, на изхода за Попово. В града има и католици.
* Мостът на Колю Фичето на река Янтра e построен през 1865-1867 г. и е украсен с барелефи. На него впоследствие е поставен голям паметник на строителя му Никола Фичев. На метри от него се намира и новия мост над реката. Съоръжението е взело много жертви. През 1993 г. румънски автобус катастрофира и всичките пътници загиват. Пред 2006 г. български автобус пада от беленския мост, ударен от товарен камион, и взима 18 жертви. След тази страшна трагедия правителството най-сетне взема нужните мерки и моста е разширен значително, нищо че по разширеното крило е опасно да се пътува и за това не функционира(до момента ремонт не е извършен), а предстои и разширение на подхода към него, което не се очаква да завърши в близките години.
* Музеят на освободителната руско-турска война. Открит е през 1907 г. от Стоян Заимов. В двора му е и гробът на баронеса Юлия Вревская и медицинската сестра Неелова.
* Градската часовникова кула Замислена като камбанария на старата беленска църква, но никога не е изпълнявала тази роля. Завършена е през 1872 година и струва 13 000 гроша, дадени от беленския еснаф. В долната си част тя е 3,45 м, височина на каменното тяло 9,50 м, с кулата отгоре -общо 15,25 м. През 1932 година горната дървена част е заменена с железобетон. От 1906 година до днес тя служи за градски часовник.
* Паметници на Юлия Вревская, на Панайот Волов и Николай Пирогов, паметник на загиналите в Бяла руски офицери и войници, намиращ се в квартал „Ханищата“, близо до двата моста над Янтра, на пътя Русе-Велико Търново, паметни плочи на опълченци от Бяла, мемориал на загиналите във войните граждани на Бяла и региона.
* На 7 км от града в посока Попово се намира лесопаркът — подходящо място за отдих и почивка.
За повече информация :
Община Бяла
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.