Юли 2023

Селото е с южно изложение и благоприятен климат за земеделски култури като тютюн, картофи и други. От селото може да се видят северните планински върхове на Гърция, както и Пирин.

Малкото и китно селце за съжаление започва да опустява. Голяма част от младото население вече намира препитание в големите градове като София, Пловдив и Варна. Една част от тях е в чужбина, за да търси по-добър живот.

В османските документи селото се среща под името Лубича (на османски турски: ﻟﻮﺑﻴﭽﻪ). В 19 век Любча е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Люпче (Luptche) е посочено като село с 40 домакинства и 116 жители помаци.

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Любча (Любче) е българо-мохамеданско селище. В него живеят 320 българи-мохамедани в 55 къщи. Според Стефан Веркович към края на 19 век Любча има мюсюлманско мъжко население 154 души, което живее в 46 къщи.

След насилственото покръстване от края на 1912 година и избухването на Междусъюзническата война през 1913 година в Любча била организирана чета, която да противодейства на българската армия и българските хайдушки дружини и така Любча дава своя принос към въстанието, родило Гюмюрджинската република.

Любската чета действала заедно с четите от селата Ваклиново, Кочан, Вълкосел и Доспат. Тези чети се състояли от по 30, 50 или 60 души. В нощта на 26 срещу 27 септември 1913 година те извършват нападение срещу заставата на граничната стража в село Чавдар.

Населението е изцяло помашко и изповядва исляма.

Датите на байрамите не са фиксирани и всяка година се изместват с десет дни назад, защото се определят от мюсюлманския лунен календар хиджра - 1 година има 355 дни.

Рамазан байрам
2016: 09 юли