21.11.2023 г. - 21.11.2023 г.

През 1912 година, 21-ви пехотен средногорски полк начело с полк. Серафимов, освобождава Средните Родопи.

На тази дата златоградчани отдават почит на загиналите за свободата на града. В Златоград винаги са живеели трудолюбиви и гостоприемни хора, хора с дух и воля да се доказват и развиват.

По традиция се поднасят венци и цветя на паметниците на загиналите за Освобождението на Златоград.

Организира се празнично шествие за жителите и гостите на града с гвардейски и мажоретен отряд съпроводени от духов оркестър, които допринасят за празничното настроение.

След официалната част има празничен концерт в залата на ОНЧ „Просвета”, организират се и изложби на местни и чужди творци.

През цялото време на турското владичество, родопчани не престават да се борят за своята свобода и въпреки трудностите, запазват своето българско самосъзнание и идентичност.

Паметник на Дельо хайдутин на мястото, където според легендата е смъртно прострелян.

Град Златоград се прославя с песента за Дельо хайдутин, която се носи в космоса.

Той е селище с богата култура и многовековна история.

На територията му се намира най-старата построена по време на Османското владичество църква в Родопите - “Успение Богородично” - построена през 1834 год., сградата на най-старата поща в България и килийното училище, поставило началото на просветно-образователното дело в Родопите. Тук е открит и най-старият писмен паметник от Родопското Възраждане – “Златоградски писмовник” (1852 г.).

Характерен облик на града придава и архитектурният резерват. За българските етнографи, историци и филолози, Златоград е средище на най-старите традиции на материалната култура и бита на българския народ. Постройките в резервата се отличават с белите си зидове около дворовете, с откритите одрове, с широките дъбови врати. Срещат се елементи от ксантийски и пловдивски тип. В дворовете на повечето къщи има кладенци, оградени с дъбови кошове, с “въртки“ за въжето и стрехи от едноулучени керемиди.

В Златоград са регистрирани 120 архитектурни и археологически паметника.

Основните религии, изповядвани в Златоград, са източно-православното християнство и ислямът. Две са основните религиозно-етнически български общности които населяват града, основна съставена от помаци изповядващи ислям и втора от християни изповядващи източно православие.

Има две църкви - "Св.Георги", в чиито двор е и Взаимното училище. Другата църква, построена по време на Османската власт е "Успение Богородично". Тя е ниска, вкопана в земята, но е уникална със съхранените икони и мястото, на което е построена - на един от високите и централни хълмове в града. В града има и една джамия, където мюсюлманската общност осъществява своите религиозни и обредни дейности.

Етнографският ареален комплекс е най-голямата съвременна забележителност на Златоградската община. Идеята за създаването му е осъществена от инж. Александър Митушев, който осигурява необходимите материални средства и организация. Това е първият в България и засега единствен частен етнографски ареален комплекс.

Открит е със съдействието и на Златоградската община на 24 май 2001 г. в празничния ден, посветен на българската култура, просвета и славянска писменост

Златоград присъства в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз.

В Златоград може да видите:
- Етнографски Ареален комплекс на открито
- Паметника на Дельо Войвода
- Лобното място на Дельо Войвода
- Параклисите: Св. Атанас, Св. Неделя, Св.Св. Константин и Елена, Св. Екатерина,
- Уникалната природа на Родопа планина
- Най-старата църква в Родопите - храм-паметник "Успение Богородично"

Въпреки трудните етапи, през които преминава българската държава, Златоград остава център на българските традиции, история и култура.

За повече информация :
Етнографски ареален комплекс-Златоград
Община Златоград