01.05.2023 г. - 01.05.2023 г.

Когато в района на днешното село Каленовци идват първите заселници, те заварват непроходими вековни дъбови и брестови гори, които облекчавали изграждането на първите жилища, както и отоплението им през зимата. По-късно започват да се карат дъски и греди от Берковица, обикновено букови. Стените на къщите иззидвали с местен камък или се плетели вършини и разцепени лескови пръти и този плет се измазвал от двете страни със смес от глина и плява. По-късно тази смес започва да се калъпира и получените кирпичи се изсушавали като отделни градивни елементи. Покривите покривали със сини плочи от „Задгорието” /Берковско/. Плевните, кошарите, поятите /оборите/ и кочините покривали със слама или снопи от царевични стъбла. Къщата приютявала обикновено едно голямо семейство, което достигало до 28 члена. Вътрешното ѝ разпределение било обикновено еднотипно. Влизало се в предвердие „кьошк”, което водело към „ижата” – кухнята. Там седели нощвите за месене и съзряване на тестото. Но най-съществено било огнището – вечен символ на дома.

Над него висяла веригата с куката за котела, в който се топлела вода с различно предназначение или в по-малък съд се бъркал качамакът, в жарта къкрело гърнето с боба или се печели картофи. Наблизо била „острушката”, с чиято помощ повдигали нажежената подница, изработена от пе Чена глина, както и горещият връшник, с който се захлупвала подницата за изпичане на хляб, баница, гозби в тепсия, зелници. С желязна лопатка, наречена „оджак”, се гребвали въглени и гореща пепел, с които се посипвал връшникът. На огнището неизменно присъства и „ саджъкът” /пирустията/ - железен триножник, на който се прикепя над жарта съдът за варене на храна. Подниците или, както бабите ги наричаха „црепни” се изготвяха от червена глина, която се копаеше в местността „Жижница” над селото. Вечерта се натапяше във вода и на другия ден дълго се обработваше с крака, събираше се на купчина, пак се мачкаше, набиваше с дървените лопати, използвани за вадене на хляб, докато станеше гладка, мека и послушна за моделиране. Тогава я размесваха с ръце като погача, подвиваха краищата ѝ на височина около 10 см., изглаждаха ги, за да придобият по-естетичен вид и ги оставяха да съхнат. Недалече от нощвите стърчели няколко дървени куки, на които окачвали менците /котлите/ за вода. В калайдисаните менци стояла водата за пиене, а в другите – за обслужване. Край огнището стоели няколко трикраки столчета за сядане, издялани от върбово или крушово дърво. От ижата се влизало в „голямата одая”. Тя служела за гостна.

В нея имало голям дървен креват, застлан с конопен дюшек, изпълнен със слама. Отгоре му застилали черга. Това бил кревата на старейшите. Покрай стената с прозореца /пенджера/ имало дълга „клупа” – пейка, маса или кръгла паралия за хранене, печка и около нея трикраки столчета. Над клупата някъде, на стената, била монтирана полица, на която се нареждали празничните прибори, блюда, шарени паници, сватбени крондири, чаши за вино и ракия, които се ползвали само за тържествени случаи – сватба, гости, кръщенета, празници. Там можело временно да се е приютил „турския клопатар” – джобен часовник с капаци и синджоир, който можели да си позволят по-заможните и образовани каленовчани. От другата страна се нареждали снимки на членове от семейството – сватбени, ученически, войнишки поставени в скромни върбови рамчици. От одаята се влизало в малки одайчета, които били спалните на омъжените синове. От ижата имало вход и към друга голяма стая, която играела ролята на гардероб. В нея се пазели официалните дрехи, надиплени грижовно в ковчези / сандъци/, донесеният от снахите чеиз, както и подготвеният за момите от фамилията, завиван грижливо в ръчно тъкани чаршафи. До къщата построявали хамбара, в който съхранявали плодовете на селския труд.

Обикновено се строял над мазето, където била кацата със зелето, калените „връчви” с туршиите, газените тенекии с маста от прасето, спържата и шарената делва с меда. Лете мазето служело като хладилник / зимник/ за прясното и кисело мляко и продуктите от преработката му – сирене, масло, извара. Обикновено от западната страна на дома се подреждали кошарата за едър добитък, поятата за овцете, кочината за свинете и кокошарникът. Трябва да се спомене и друга малка, но с важно предназначение постройчица – клозетът /”нужникът”/.

До 1920 г. за каленовчанина тя беше излишна – той предпочитал да ползва „ясна поляна” или естественото прикритие на оборите, където на открито за целта стояха два камъка, върху които се облекчаваха естествените нужди. Към 1924 г- една нарочна наредба на Министерството на народното здраве задължи общините да изискат всяка къща да има клозет. Тя бе приета отначало с неразбиране, но общинарите бяха упорити и наложиха изграждането на тоалетни. Отначало малка постройчица се прилепваше формално до кочините или кокошарниците, иззидана от камък или кирпич, а някъде просто се оформяше с леси един правоъгълник без покрив.

За контакти :
тел. 072923512