02.08.2023 г. - 02.08.2023 г.

Гургулят е символ на победата на Българската армия (заедно със Сливница), над Сръбската армия, в Сръбско-българската война през 1885 г. Тогава българската армия защитава страната с цената на много свидни жертви, включително жители на селото, и не допуска да бъде пробита линията защитаваща пътя към Сливница.

Над селото в местността „Църквище“ е построен внушителен монумент-пантеон в памет на загиналите в битката за Гургулят, селяни, войници и офицери. Пантеонът е изграден от червен бетон с размери приблизително 700 кв.м и височина около 20 метра. В центъра му се намира статуя на жена, символизираща Майка България, скърбяща за загубените чеда. Записано със златни букви в българската история, Гургулят дава името си на патриотичната организация „Гургулят — потомци“.

Боят при Гургулят е бой от Сръбско-българската война, воден на 7 ноември (19 ноември по нов стил) 1885 година, в района на село Гургулят, Софийска област.
Отрядът на капитан Попов в състав три пехотни дружини, артилерийска батарея и по-малко от два ескадрона получава задача да настъпи от Алдомировци към Ракита, за да срещне Моравската дивизия.
На 7 ноември в 8.30 ч. капитан Попов развръща отряда на позиция от вис. Вишая до височините северно от Гургулят, като оставя четири роти в резерв. Артилерията заема позиции зад пехотата и открива огън по батареите и настъпващия противник. Към обяд сръбската армия насочва силите си в посока Кърнул с цел да обходи левия фланг на отряда. Тъй като огънят на сръбската артилерия непрекъснато се усилва и загубите на отряда се увеличават, капитан Попов решава да премине в настъпление, което започва към 16.00 ч. Отрядът се вдига на щикова атака и противникът не издържа на удара.
В боя вземат участие местните жители, включително и жени.
В района на Гургулят две сръбски роти са напълно унищожени, а останалите понасят тежки загуби и са принудени да отстъпят към Ракита. С боя при Гургулят се осигурява левият фланг на българската армия, която се прегрупира за преминаване в контранастъпление.

Името на църквата идва от съществувалата на мястото на пантеона църква „Св.Илия“, чиито руини стоят до началото на 80-те години на ХХ век. Поради лошото ѝ състояние (след като не е стопанисвана повече от 30 години е разрушена основната сграда на храма, съществуват само две кубета и централния вход), е взето решение тя да се разруши напълно и на нейно място да се построи Пантеонът на загиналите в сръбско-българската война.

За контакти :
Кметство: – 0727 43627