25.05.2023 г. - 25.05.2023 г.

Амбулантни търговци, сергии и увеселителни приспособления идват на центъра на селото за радост на всички деца.

Всяка година на Петровден се провежда традиционен събор с курбан на мястото на старото село. В околностите на Мрамор съществуваха и две важни оброчни места на юг и запад с названия „Кръста“. Тези места бяха белязани с свещените полски дървета -големи групи брястове. На тези оброчни места големите мраморски родови „изнасяха кръст“ на празника на рода. Традицията съществуваше да средата и края на 1970-те години и бе пресечена от тогавашната власт, а оброчните места заличени.

Селото се намира в северозападната част на Софийското поле. Разположено е върху старата речна тераса на река Блато, чието течение съвпада с основната разломна линия в Софийската котловина.

Иконостасът на храма и стенописите са реставрирани 1998-2002 г. от худ. реставратор Михаил Николов.

Има две легенди за името на селото и за историята му. Предишното село е било на около при сливането на реките Блато и Крива на километър—два западно от сегашното местонахождение. На високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор. В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, много подобни камъни от древни градежи са намирани и на територията на сегашното село и са били вграждани в къщите, други могат да се видят в църковния двор. По сред сегашното село до началото на 1980-те години съществуваше стар некропол, унищожен без проучване от тогавашната власт. Едната легенда разказва, че по време на турското робство българчета си играли с турско дете, ранили го и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор — мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на чума. И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор.

В землището на селото се намира и бившето опитно поле на известния проф. Димитър Атанасов, основоположник на съвременната фитопатология в България. Популярен е язовирът на селото, който привлича множество рибари от София. Стара планина е близо и дава възможност за излети и гледка върху софийското поле.

Имамбаялдъ и тюрлю гювеч. Уникално ястие може да се нарече мраморския „Бричен поп“, ястието се приготвя след Коледа, слез коледното заколване на прасето и представлява пълнен свински далак изтърбушен под формата на чорап. Плънката на ястието се състои от ситно нарязан лук, дребни парченца месо от „закольо“ на прасето и стрити люти чушлета. Празничността на ястието се дължи и на рядкото му приготвяне, което шеговито се загатва и в името му. Очистващата зимна трапеза може да се съчетае и с "брусаница" - рядка чорба от зелев сок, праз и ориз.

За контакти :
с. Мрамор, пл. ''Св. Иван Рилски'' № 1
mramor@vrabnitsa.bg ; 029982001