14.10.2023 г. - 14.10.2023 г.

В околностите на Мрамор съществуваха и две важни оброчни места на юг и запад с названия „Кръста“. Тези места бяха белязани с свещените полски дървета -големи групи брястове.

На тези оброчни места големите мраморски родови „изнасяха кръст“ на празника на рода. Традицията съществуваше да средата и края на 1970-те години и бе пресечена от тогавашната власт, а оброчните места заличени.

Празникът на селото е Спасовден, 40 дни след Великден.
Това е много специален ден за всички жители, когато различни гости идват в селото, както и роднини и приятели си гостуват на този ден. Амбулантни търговци, сергии и увеселителни приспособления идват а центъра на селото за радост на всички деца.

Селото се намира в северозападната част на Софийското поле. Разположено е върху старата речна тераса на река Блато, чието течение съвпада с основната разломна линия в Софийската котловина.


Има две легенди за името на селото и за историята му. Предишното село е било на около при сливането на реките Блато и Крива на километър—два западно от сегашното местонахождение. На високата речна тераса югозападно от местността Завирица. Това селище, от което е останал единствено обновяваният в по ново време параклис „Св. Петър“, е носело името Крамор.

В апсидата на параклиса е вградена стара мраморна колона, много подобни камъни от древни градежи са намирани и на територията на сегашното село и са били вграждани в къщите, други могат да се видят в църковния двор.

По сред сегашното село до началото на 1980-те години съществуваше стар некропол, унищожен без проучване от тогавашната власт. Едната легенда разказва, че по време на турското робство българчета си играли с турско дете, ранили го и то починало. Турският паша се разгневил и избил почти цялото село. И оттам идва името Мра от Мор — мрамор. Друга версия е, че огромна част от населението на турската махала е измряло по време на чума. И българският Крамор се е преместил в освободената от турското население махала Мрамор.

Популярен е язовирът на селото, който привлича множество рибари от София. Стара планина е близо и дава възможност за излети и гледка върху софийското поле.

Уникално ястие може да се нарече мраморския „Бричен поп“, ястието се приготвя след Коледа, слез коледното заколване на прасето и представлява пълнен свински далак изтърбушен под формата на чорап. Плънката на ястието се състои от ситно нарязан лук, дребни парченца месо от „закольо“ на прасето и стрити люти чушлета.

Празничността на ястието се дължи и на рядкото му приготвяне, което шеговито се загатва и в името му. Очистващата зимна трапеза може да се съчетае и с "брусаница" - рядка чорба от зелев сок, праз и ориз.

За контакти :
Кметство :с. Мрамор, пл. ''Св. Иван Рилски'' № 1
029982001 ; mramor@vrabnitsa.bg