 |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | |
|
|
На софра с веселба | |
|
|
Литература и изкуство, изложби | |
|
|
Кино и театър | |
|
|
Религиозни и храмови празници | |
|
|
Музикални и танцови прояви | |
|
|
Плаващи празници | |
Област Стара Загора
Област Стара Загора
Природните дадености на област Стара Загора са толкова разнообразни. Състоят се от умерен климат, разнообразни и плодородни почви, добри водни потенциали и релеф, който не възпрепятства. Това прави областта една от най-подходящите за селско стопанство и други дейности, които да действат благоприятно на развитието на областта.
Най-първите сведения за това, че Стара Загора е била областен център са от II век от новата ера, когато градът се е казвал Августа Траяна. След това през втората половина на десети век от новата ера, Стара Загора е била център на стратегия. Стратегия се е наричала военно-административна единица, която е била характерна за втората половина на десети век, 970 година, когато Царство България е разделена на такива области. Тогава градът е бил стратега на град Берое-Андроник.
Когато по време на Втората Българска държава, териториалните единици на страната са носели името “хора”, Стара Загора отново е важна административна единица – областен център. А когато по българските земи се установява християнството, Стара Загора е и епископски център.
След Руско-турската освободителна война, Стара Загора остава в Източна Румелия. От 1879 година градът е обявен за префектура. Първият префект на града е Пантелей Наботков, назначен от временното руско управление. До 1934 година той е и окръжен център.
Множеството праисторически могили, археологическите разкопки на крепостта Карасура край Чирпан, останките от античния римски форум в центъра на Стара Загора и Тракийската гробница в Казанлък са само част от безбройните исторически богатства на региона.
Старозагорските минерални бани са разположени на 15 км северозападно от града. В местността “Мечи чал” са открити древни медни мини, датиращи от 4 хилядолетие пр.н.е. Ваканционното селище Ягода се намира 20 км северно от Стара Загора. На североизток е разположено село Караново, където се намира Карановската селищна могила.
Най-първите сведения за това, че Стара Загора е била областен център са от II век от новата ера, когато градът се е казвал Августа Траяна. След това през втората половина на десети век от новата ера, Стара Загора е била център на стратегия. Стратегия се е наричала военно-административна единица, която е била характерна за втората половина на десети век, 970 година, когато Царство България е разделена на такива области. Тогава градът е бил стратега на град Берое-Андроник.
Когато по време на Втората Българска държава, териториалните единици на страната са носели името “хора”, Стара Загора отново е важна административна единица – областен център. А когато по българските земи се установява християнството, Стара Загора е и епископски център.
След Руско-турската освободителна война, Стара Загора остава в Източна Румелия. От 1879 година градът е обявен за префектура. Първият префект на града е Пантелей Наботков, назначен от временното руско управление. До 1934 година той е и окръжен център.
Множеството праисторически могили, археологическите разкопки на крепостта Карасура край Чирпан, останките от античния римски форум в центъра на Стара Загора и Тракийската гробница в Казанлък са само част от безбройните исторически богатства на региона.
Старозагорските минерални бани са разположени на 15 км северозападно от града. В местността “Мечи чал” са открити древни медни мини, датиращи от 4 хилядолетие пр.н.е. Ваканционното селище Ягода се намира 20 км северно от Стара Загора. На североизток е разположено село Караново, където се намира Карановската селищна могила.
Предстоящи събития
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.
