![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Търговище

Събор на ''24 май'' в с.Еленово |
ежегодно събитие |
с.Еленово,Община Попово,Област Търговище
Вашата оценка
3
от 3 гласа
Събор на селото се провежда всяка година на 24-ти май.
Селото е разположено сред хълмиста местност, като по-голямата му част е на южния склон. Намира се на 18 km североизточно от град Попово и на 19 km югозападно от град Разград, на около 205 m надморска височина.
За пръв път старото име на селото е зарегистрирано в османо-турски данъчен документ от 1524 г. като Филибеллер. В близост до него е съществувало още едно по-малко село със същото име — Филибеллер-и кючюк. Старото село се е намирало в местността Кюлюка, където до 1883 г. личали останките на джамия. Според предание основателят на селото е бил турчин от Пловдив (Филибе) и на него е било „кръстено“ новопоявилото се село. Западно от днешното село също се откриват останки от поселение от времето на османското владичество.
Около 1573 г. селото е било част от каза Провадия, а около 1863 г. то е наброявало около 50 турски къщи с джамия и е поддържало няколко стаи, служещи за обществено ползване и за властта. През 1865 г. в селото са заселени 5 къщи татари и 10 къщи черкези. В селото имало турско училище (мектеб), в което децата се учили на четене, изучавайки корана. Непосредствено преди Освобождението в Еленово е имало 120 турски къщи и само една българска – на селският ковач Стоян Иванов.
Изселването на турците и появата на български заселници става в периода 1883 – 1885 г. Всички заселници били от селата и колибите на Еленския Балкан – от Багалевци, Буйновци, Велковци, Ганевци, Градевци, Гущери, Добревци, Дрента, Киревци, Новачкини, Пашовци, Султани, Тодювци, Хъневци, Шейтани, Шоевци и др. Един род дошъл село Копчелиите, Габровско. В края на 1900 г. в селото живеели вече 553 българи и само 45 турци. Основното занятие на новите заселници било градинарството, което до 1920 г. те сезонно практикували в Русия, Австрия, Румъния и тогавашна Югославия.
По време на войните за национално обединение (1912 -1918) г. от селото загиват 12 войници по фронтовете с тогавашните врагове на Царство България. Първото българско училище в селото, получило по-късно името „Св. св. Кирил и Методий“, е открито през 1886 г. и е функционирало като начално училище до 2006 год. Първоначално в него се е помещавал и селският параклис „Въведение Пресветия Богородици“ до построяването на църковния храм през 1906 — 1907 г.
На 14 август 1934 г. селото е преименувано от Фюлбелер на Еленово, в памет на новите му заселници след Освобождението дошли от района на град Елена.
* В землището на селото се намират частично запазени останки от най-древни времена - надгробни могили, праисторическа селищна могила в местността Соуджак и др.
* В землището на селото в близкото минало се е намирал един от най-големите резервати в района за едри диви бозайници с хубава хижа, наричан още от местното население „резиденцията на Пенчо Кубадински“, сега стопанисван от ДДС „Черни Лом“. Чудесно място за ловен туризъм.
* Църковен храм „Св. Въведение Богородично“, построен от камъни и тухли.
За контакти:
тел. 060385 / 455;
моб. 0878 675862
За пръв път старото име на селото е зарегистрирано в османо-турски данъчен документ от 1524 г. като Филибеллер. В близост до него е съществувало още едно по-малко село със същото име — Филибеллер-и кючюк. Старото село се е намирало в местността Кюлюка, където до 1883 г. личали останките на джамия. Според предание основателят на селото е бил турчин от Пловдив (Филибе) и на него е било „кръстено“ новопоявилото се село. Западно от днешното село също се откриват останки от поселение от времето на османското владичество.
Около 1573 г. селото е било част от каза Провадия, а около 1863 г. то е наброявало около 50 турски къщи с джамия и е поддържало няколко стаи, служещи за обществено ползване и за властта. През 1865 г. в селото са заселени 5 къщи татари и 10 къщи черкези. В селото имало турско училище (мектеб), в което децата се учили на четене, изучавайки корана. Непосредствено преди Освобождението в Еленово е имало 120 турски къщи и само една българска – на селският ковач Стоян Иванов.
Изселването на турците и появата на български заселници става в периода 1883 – 1885 г. Всички заселници били от селата и колибите на Еленския Балкан – от Багалевци, Буйновци, Велковци, Ганевци, Градевци, Гущери, Добревци, Дрента, Киревци, Новачкини, Пашовци, Султани, Тодювци, Хъневци, Шейтани, Шоевци и др. Един род дошъл село Копчелиите, Габровско. В края на 1900 г. в селото живеели вече 553 българи и само 45 турци. Основното занятие на новите заселници било градинарството, което до 1920 г. те сезонно практикували в Русия, Австрия, Румъния и тогавашна Югославия.
По време на войните за национално обединение (1912 -1918) г. от селото загиват 12 войници по фронтовете с тогавашните врагове на Царство България. Първото българско училище в селото, получило по-късно името „Св. св. Кирил и Методий“, е открито през 1886 г. и е функционирало като начално училище до 2006 год. Първоначално в него се е помещавал и селският параклис „Въведение Пресветия Богородици“ до построяването на църковния храм през 1906 — 1907 г.
На 14 август 1934 г. селото е преименувано от Фюлбелер на Еленово, в памет на новите му заселници след Освобождението дошли от района на град Елена.
* В землището на селото се намират частично запазени останки от най-древни времена - надгробни могили, праисторическа селищна могила в местността Соуджак и др.
* В землището на селото в близкото минало се е намирал един от най-големите резервати в района за едри диви бозайници с хубава хижа, наричан още от местното население „резиденцията на Пенчо Кубадински“, сега стопанисван от ДДС „Черни Лом“. Чудесно място за ловен туризъм.
* Църковен храм „Св. Въведение Богородично“, построен от камъни и тухли.
За контакти:
тел. 060385 / 455;
моб. 0878 675862
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.