30.05.2023 г. - 30.05.2023 г.

От пролетта на 2009 г. се организира нов празник на селото на неподвижна дата - 30 май.

Селото се намира на около 19 км югоизточно от град Попово, на 200 – 300 м надморска височина, оставайки настрани от главния път. Разположено е в котловина по протежението на река Черни Лом в полупланински район. Землището му граничи с тези на селата: Глогинка, Кошничари, Долна Кабда и Априлово. Асфалтирани шосета го свързват с град Попово и селата Долна Кабда, Конак и Априлово. До селата Глогинка и Кошничари има черни пътища. Почти във всички поскои селцето е оградено от стари букови и брястови гори.

Образувано е от следните три махали: Долната махала, Шопската махала и Черкезката махала.Според предание в старо време селото се наричало Белица и било разположено в сегашния долен край на Марчино. Когато турците завладели България и дошли и селото, неговите жители го напуснали и се преселили в град Бяла, като му дали името на старото си село. По-късно вече турското село било наричано Кючук Белица и Кючук Енидже, след време станало само Кючук (“малък”), тъй като било много малко и се състояло само от няколко къщи. За пръв път селото се появява в османо-турски данъчен документ от 1541 год. под името Кючюк Тургуд.

Преди Освобождението селото имало около 60 къщи турско население. Имало заселени и черкези. По време на Освободителната война през 1877 г. жителите му избягали към съседните райони, които не били заплашени от военни действия и след това се завърнали отново в селото си, но започнали да се изселват окончателно към Турция. На тяхно място още през 1879 год. започва заселването на селото с българско население, първоначално от Тракия – от селата Изворово, Харманлийско, Хлябово, Тополовградско и Левка, Свиленградско. Малко по-късно в селото се заселват шопско население от селата Кутугерци, Мазарачево и Кършалево, Кюстендилско и македонски българи от село Иваново, Петричко.

През 1890 год. в селото идват и първите балканджии от селата Милковци и Христовци, Еленско. Около 1900 год. от 574 жители на селото, вече 436 са християни. Като цяло от всички преселници в селото започнали да преобладават тези, дошли от населените места на историко-географската област Тракия.

През 1934 год. селото е преименувано на Марчино, поради това, че разположението му в котловина било причина слънцето да се скрива по-рано и по-рано да се смрачава (по местния говор “марчина”). Земеделска кооперация в селото се създава през 1949 г. По късно в селото е открито и дървообработващо предприятие. Днес и двете не съществуват.

Днес в селото живее основно възрастно българско и малко турско население, с поминък земеделие и животновъдство.

* В землището на селото се откриват следите на антични селища и надгробни могили;
* Все още в селото има запазени старинни къщи с интересна архитектура;
* През селото минава р. Черни Лом. В нея се лови кефал, кротушка и раци. Тя извира на около 15 км североизточно от селото, през него тече от изток на запад. На 6 км след Марчино реката завива на север по посока на р. Дунав.
* Значителна част от землището на селото е покрито от гори. Впечетляваща е величествената букова гора Каинлъка, намираща се на северния склон над селото. В полята и горите се срещат дивите обитатели: зайци, сьрни, диви свине, елени, лисици, чакали, борсуци и рядко вьлци. Яребицата и фазана са вече почти изчезнали.

За контакти :
тел. 060377 / 262;
моб. 0878 490134