02.08.2023 г. - 02.08.2023 г.

Селото се намира на 16 км североизточно от град Попово на шосето Попово – Разград, на около 235 м надморска височина. Образувано е от следните махали: Горната махала, Долната махала, Отсрещната (Бежанската) махала, Ташлък махала, Текето и Цаци махала.

В средата на 15-ти век селото било поземлена собственост (тимар) на спахията Яхши, син на Юсуф, който го експлоатирал срещу участието си във военните походи на султаните. Оттам идва и старо име му – Спахлар, Спахлари (селото на спахията). В местността Текето, която днес се намира в центъра на селото, в миналото имало старо селище с около 70 къщи. В същата местност преди построяването на текето се намирал манастира „Свети Илия”, който след идването на турците бил превърнат в споменатото теке. Поради тази причина българското население си изградило малък параклис, в който продължило да почита светеца.

Текето било съборено през 1829 год. по време на руско-турската война от тази година. При запазения параклис се правел курбан за берекет и здраве на Илинден, в който участвали и българи и турци.

Около манастира в местността Юртлука имало чисто българско село Сърнево, което издържало манастира. С течение на времето поради различни причини всички околни малки селища се разтурили и жителите им дошли при манастира, където се образувало новото село Спахлар. В османо-турски данъчен регистър името Спахлар се среща през 1676 год. В данъчен регистър от края на 17-ти век, обхващащ християнското население, селото било записано като Сипахилер. През 1858 год. в селото са заселени четири семейства татари, които дават началото на фамилията Татарови. След тях в селото идват 12 къщи черкези, които се отдават на обири и кражби и били принудени след три години да напуснат селото.

Църквата "Св. архангел Михаил" била построена през 1860 год. и днес е обявена за архитектурно - строителен паметник от Възраждането. По време на освободителната война тя е била ограбена и полуразрушена, като впоследствие е многократно ремонтирана. Към нея имало и килийно училище. На Петровден 1877 год. руски разузнавателни отряди наближили селото и завързали сражение със сформираните башибозуци, които били разбити. По Атанасовден българското население, което било избягало от селото с помощта на селския кмет Емин ага, се завърнало и го заварило наполовина изгорено.

Културни и природни забележителности
* В землището на селото се откриват останки от антични селища, могилни некрополи, а в близкото минало са намирани антични монети и други археологически материали;
* В местността Текето се е намирал разрушеният манастир Свети Илия, превърнат в теке и старо селище;
* В местността Юртлука се е намирало старото българско изчезнало село Сърнево, срещащо се в документи от 16-ти век, което се грижело за манастира;
* Възрожденски православен храм “Свети Архангел Михаил” от 1860 год.;
* Мюсюлмански храм (джамия) „Гаази Бали бей“, за която се предполага, че е на около 400 години;
* Войнишки паметник с автор Любомир Далчев;
* Паметник-барелеф на Стойчо Георгиев (1920-1942);
* Сградата на основното училище с часовниковата кула от 1930 год.;
* В района на селото се намира един от най-големите язовири в Търговищка област;

За контакти :
Кметство: тел. 060385 / 222;
моб. 0878 675850