![]() |
Фолклорни фестивали, събори и панаири | ![]() |
![]() |
![]() |
На софра с веселба | ![]() |
![]() |
![]() |
Литература и изкуство, изложби | ![]() |
![]() |
![]() |
Кино и театър | ![]() |
![]() |
![]() |
Религиозни и храмови празници | ![]() |
![]() |
![]() |
Музикални и танцови прояви | ![]() |
![]() |
![]() |
Плаващи празници | ![]() |
Област Търговище

Събор и храмов празник ''Успение на Св.Богородица'' на с.Звезда |
ежегодно събитие |
с.Звезда,Община Попово,Област Търговище
Вашата оценка
Събор на селото се провежда всяка година на 28 август. Църковен православен храм “Успение на Пресвета Богородица” от 1938 год.
Курбан на празника на св. св. Константин и Елена, подготвящ се всяка година на 21 май при параклиса с лековитото аязмо.
Намира се на около 10 км южно от град Попово, на 280 м надморска височина
Село Звезда е било образувано от следните пет махали: Горната (Балканджийската) махала, Долната махала, Циганската махала, Чаршията и Черкезката махала. Според старо предание селото в далечното минало се намирало в местността Кулаклията, близо до мястото, където преминавал главният път от Русе до Цариград.
Жителите му се принудили да го напуснат, поради това, че били постоянно обезпокоявани от хайдути, властта и кърджалии и се изместили в сегашната по-далечна и скрита местност. Пръв се преселил на новото място някой си Мехмед, около чиято къща започнало да се струпва новото село, което получило неговото име – Мехмеди.
Най-ранният официален документ, в който се споменава селото с името Ак Мехмеди датира от 16-ти век - 1524 год. Преди Освобождението селото било населено с турскоезично население и в него имало само трима българи. Освободителната война заварва малкото селце с 12 турски, 20 черкезки и 6 цигански къщи. Черкезите живеели отделени в своя махала (Черкезката махала), а за известно време в селото е имало и няколко семейства татари.
По време на войната от 1877 год. жителите на селцето избягали към Шумен, а след нейния край се завърнали в селото, където останали до 1885 год. и се изселили в Анадола. През 1898 год. в селото имало 66 български и 58 турски къщи, а през 1900 год. от 659 жители на селото българите са били 591, а турците само 68.
Първите български заселници – балканджии дошли през 1884 год. от село Драгижево Великотърновско и село Кесарево, Горнооряховско. През 1887 год. в селото се заселили и българи от Източна (Одринска) Тракия – от Чорлу, Одринско, Хидерли, Узункьоприйско и от Чукур ченгел, Силиврийско. По време на Балканската война от Одринска Тракия дошла втора група заселници – бежанци от българските селца там.
Аязмото
Последната група заселници – шопи дошла от Кюстендилския край – от селата и махалите Жеравино, Долно Тлъмино, Мирово, Лисец, Полска Скакавица, Раждавица и др.
През 1885 год. новите жители на селото си построили малък църковен храм (параклис) на името на свети Петър и свети Павел над едно аязмо, за което се легендите твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. Там започват да правят курбан за здраве на Костадиновден. Преди Освобождението подобен курбан, но на Петровден се правел в местността Кръста.
На 21 април 1923 год. селото било преименувано от Мехмеди на Звезда, защото гледано от съседното село Светлен имало подобна форма. През 1936 год. звезденчани въздигат достолепен църковен храм „Успение на Пресвета Богородица”. Свое училище новите заселниците отварят през 1885 год., което поради липса на достатъчно деца отдавна вече е закрито. През 1956 год. до селото е построен микроязовир.
* В землището на селото и до днес могат да се открият следи от древното ни минало: праисторическа селищна могила от халколита, надгробни могили от трако-римската епоха, антични селища и др.;
* Малък параклис „Св. св. Константин и Елена“, посторен отново през 1986 год. върху основите на стария над лековития извор (аязмо);
За контакти :
тел. 06030 / 2430
Намира се на около 10 км южно от град Попово, на 280 м надморска височина
Село Звезда е било образувано от следните пет махали: Горната (Балканджийската) махала, Долната махала, Циганската махала, Чаршията и Черкезката махала. Според старо предание селото в далечното минало се намирало в местността Кулаклията, близо до мястото, където преминавал главният път от Русе до Цариград.
Жителите му се принудили да го напуснат, поради това, че били постоянно обезпокоявани от хайдути, властта и кърджалии и се изместили в сегашната по-далечна и скрита местност. Пръв се преселил на новото място някой си Мехмед, около чиято къща започнало да се струпва новото село, което получило неговото име – Мехмеди.
Най-ранният официален документ, в който се споменава селото с името Ак Мехмеди датира от 16-ти век - 1524 год. Преди Освобождението селото било населено с турскоезично население и в него имало само трима българи. Освободителната война заварва малкото селце с 12 турски, 20 черкезки и 6 цигански къщи. Черкезите живеели отделени в своя махала (Черкезката махала), а за известно време в селото е имало и няколко семейства татари.
По време на войната от 1877 год. жителите на селцето избягали към Шумен, а след нейния край се завърнали в селото, където останали до 1885 год. и се изселили в Анадола. През 1898 год. в селото имало 66 български и 58 турски къщи, а през 1900 год. от 659 жители на селото българите са били 591, а турците само 68.
Първите български заселници – балканджии дошли през 1884 год. от село Драгижево Великотърновско и село Кесарево, Горнооряховско. През 1887 год. в селото се заселили и българи от Източна (Одринска) Тракия – от Чорлу, Одринско, Хидерли, Узункьоприйско и от Чукур ченгел, Силиврийско. По време на Балканската война от Одринска Тракия дошла втора група заселници – бежанци от българските селца там.
Аязмото
Последната група заселници – шопи дошла от Кюстендилския край – от селата и махалите Жеравино, Долно Тлъмино, Мирово, Лисец, Полска Скакавица, Раждавица и др.
През 1885 год. новите жители на селото си построили малък църковен храм (параклис) на името на свети Петър и свети Павел над едно аязмо, за което се легендите твърдели, че водата му е лековита и помага на слепите хора да прогледнат. Там започват да правят курбан за здраве на Костадиновден. Преди Освобождението подобен курбан, но на Петровден се правел в местността Кръста.
На 21 април 1923 год. селото било преименувано от Мехмеди на Звезда, защото гледано от съседното село Светлен имало подобна форма. През 1936 год. звезденчани въздигат достолепен църковен храм „Успение на Пресвета Богородица”. Свое училище новите заселниците отварят през 1885 год., което поради липса на достатъчно деца отдавна вече е закрито. През 1956 год. до селото е построен микроязовир.
* В землището на селото и до днес могат да се открият следи от древното ни минало: праисторическа селищна могила от халколита, надгробни могили от трако-римската епоха, антични селища и др.;
* Малък параклис „Св. св. Константин и Елена“, посторен отново през 1986 год. върху основите на стария над лековития извор (аязмо);
За контакти :
тел. 06030 / 2430
Вижте по-голяма карта
Всички текстове и изображения в този сайт са под закрила на ЗАПСП. Използването, копирането и публикуването на част или цялото съдържание на сайта е забранено.