26.10.2023 г. - 26.10.2023 г.

Разположено е в равнинна местност в първите гънки на Предбалкана, на около 370 м надморска височина, на 18 км южно от град Попово и на 27 км западно от град Търговище. Околността му е хълмиста.

За пръв път името на селото се среща в османо-турски данъчен регистър от 1524 год. като Ширмедлер. (Шеремет е старотурска дума и означава бърз и работлив човек) Тогава в селото живеели 10 християнски домакинства. По предание старото село се е намирало в друга местност – Аша екинлик, където доскоро имало следи от селището. До края на 17-ти век в селото винаги е имало и ограничено българско население. През 1874 год. в селото имало 59 само мохамедански домакинства. В селото са били настанени и черкези. Освобождението го заварва като чисто турско село. В продължение на 2-3 год. след 1877-1878 год. старите жители – турци се изселили в Турция, като продали имотите си на видни търговци от Попово.

През есента на 1883 год. в селото дошла първата група заселници от Златарица, Еленско, Къпиново, Великотърновско и от Тревненските села и махали. Тук намерили обширни обработваеми земи, масово напускани от изселващите се турци. Те пренесли своите обичаи, наречие и архитектура, изграждайки изцяло българско, типично балканско село върху развалините на изоставеното турско. Пръв негов жител е дядо Иван Дюлмето. След него, узнавайки за прекрасната природа и възможност за земеделие, започва масовото преселване на цели родове от различни еленски села и махали. През 1894 год. от еленските и габровските села дошли нови 30 домакинства. Към 1886 год. в селото дошла трета група заселници от Западните покрайнини – от Кюстендилско и Босилеградско: селата Груинци, Горно Кобиле, Долно Кобиле, Извор, Лечевци, Трекляно и др.

През 1934 год. селото е преименувано от Шереметлер, на името на революционера Берковски, сподвижник и другар на Васил Левски. През 1958 год. в селото са преселени 54 български турци от Крумовградско.

Първото българско училище, помещаващо се в частна къща отворило врати за своите ученици през 1886 год. Старият църковен храм „Свети Димитър“ е бил построен през 1890 год., но на 8-ми януари 1940 год. е унищожен от пожар. Построената през 1942 год. нова църква, съчетава по един уникален начин елементи от православното строителство с влияния от протестантското вътрешно оформление на храмовете. Лично цар Борис III дава пари като волно пожертвование за построяването ѝ. Иконите и стенописите ѝ са били от прочутата Тревненска школа.

* Кметско наместничество;
* Народно читалище „Иван Стоянов“;
* Църква;
* В селото все още се намират много старинни къщи с интересна архитектура;
* Църковен храм „Свети Димитър“ от 1942 год.;
* В землището на селото има много неизследвани останки селищни могили, антични селища, могилни некрополи и др. Там в близкото минало са откривани римски и средновековни монети, части от средновековни амуниции, погребения и др.;
* Екологична пътека по течението на река Голяма река (наричана „Буюк дере“), която минава през редица живописни местности около селото като горите "Чубан бунар" и "Коджа меше", както и по протежение на самата Голяма река;
* Горите около селото са любимо място за ловци, в които има дребен и едър дивеч: зайци, яребици, вълци, лисици, чакали и др.;
* Паметник с бюст на Иван Стоянов и барелеф на Станчо Василев в центъра на селото - загинали като партизани;

За контакти :
Кметство : тел. 060383 / 222;
моб. 0878 675856