27.11.2023 г. - 27.11.2023 г.

Селото се намира на около 11 км западно от град Попово, вдясно от главния път за град Бяла, на 200 – 300 м надморска височина. Разположено е в котловина с изход на изток и върху съседните на нея пет малки хълма.

Според старо предание на хълма Калакоч е съществувало старото българско село Колокоч. Жителите му се принудили да го напуснат поради появилата се там чумна епидемия и се заселили ниско в подножието на хълма, край рекичките които се стичали в посока на река Черни Лом.

Името на село легендарното село Колокоч се среща в османо-турски документ от средата на 15-ти век и фигурира в подобни документи до 1670 год., като най-вероятно малко време след тази година то е окончателно изоставено. Първият жител заселник, слязъл от старото село в новото бил българин, ковач по занаят и на него било кръстено новото село – Ковачовец. По-късно в селото се заселили почти едновременно турци и балканджии – българи от района на днешните градове Велико Търново, Дряново и Елена.

За пръв път името на село Ковачовец е документирано в османо-турски регистър от 1430 год., като част от зиамет Крапич (дн. Крепча), собственост на заим Хазър бей Кастамуни. Тогава в селото имало 68 домакинства. През 80-те год. на 15-ти век селото е записано с 58 християнски домакинства. През 1524 год. е записано с името Ковачевиче с 82 християнски домакинства. В турски данъчен документ от 1573 год. се говори за две села, носещи еднаквото име Ковачович: Долни Ковачович (Ковачович-и Тахтани) и Горни Ковачович (Ковачович-и Февкяни).

Двете села са били със силно преобладаващо българско население до около 1670 год., когато жителите на Долни Ковачовец вече са изцяло мюсюлмани, а в Горни Ковачовец от 54 християнски къщи остават само 4 такива. Най-вероятно българското население на двете села около средата на 17-ти век е било принудено да приемат исляма. По-късно двете села се сливат в едно.

В началото на 19-ти век в селото отново започват да слизат българи от Балкана и да се заселват, било като пастири при турците или занимавайки се с други полезни зая тях занаяти. През 1835 год. в селото се заселват бегълци, участници във Велчовата завера в Търново, спасявайки се по този начин от преследването от властта. Едно от известните имена на тези бегълци е на Никола Мутафа, който избягал със семейството си от Търновско и по-късно се заселил в село Ковачевец.

По време на Освободителната война по Петровден българското население избягало от селото на запад към село Лом Черковна, а турското към град Шумен. Българите се завърнали отново в селото заедно с настъпващите на изток руски войски и го заварили ограбено и полуразрушено. След войната голяма част от турците от селото се изселили в Турция, а нови заселници вече почти нямало.

През 1913 год. в следствие на силното земетресение църковният храм на селото трябвало да бъде срутен и построен отново, но вече през 1932- 1933 год. с доброволен труд и събрани средства от местното население. През 1946 год. старото име на селото Ковачовец било осъвременено на Ковачевец, така както се казва селото и до днес. Днес в селото живеят съвместно българи, турци и роми, изповядващи както исляма, така и християнството (т. нар. "бакърджии").

* Възвишението (хълм) Калакоч - най-високата точка в община Попово с надморска височина 488 м, разкриващо красива гледка към Стара планина и река Дунав;
* Църковен православен храм “Св. Архангел Михаил” от 1932 год.;
* Сградата на Читалището, построена през 1934 год.;
* Декоративната чешма пред Читалището;
* Руски паметник (братска могила), намиращ се на 3 км източно от селото в посока на град Попово, посветен на загиналите руски воини в боя при село Кардам на 5-ти юли 1877 год.;
* Землището на селото е богато на различни старини от историческите епохи: праисторически селища, тракийски селища, антични селища, обикновени и могилни некрополи, средновековни селища и др.;
* Късноантичната крепост "Ковачевско кале" (Ковачовешко кале), намираща се на около 3 км източно от селото, в посока на град Попово, в която се провеждат редовни, макар и много ограничени археологически проучвания от 1990 год. до днес;
* Антична крепост (Кале Белю), с вече заличени руини, намираща се на връх Калакоч, на около 2 км северозападно от селото;

За контакти :
Кметство : тел. 060382 / 222;
моб. 0878 675844