29.06.2023 г. - 29.06.2023 г.

В първите турски документи от начaлото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград). Наставката “чик” на сегашното име Белоградчик е от турски произход.

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била една от най- силните в царството. Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През Османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстане, което е потушено.

Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България.

Белоградчишка крепост
Крепостта "Калето" е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.

Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, "Монасите", Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и вкаменената сватба и мн.др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

За повече информация :
Община Белоградчик