28.08.2023 г. - 30.08.2023 г.

Българите го нарекли Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той бил един от главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втора българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб - Иван Срацимир като го коронясва за цар и той се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство.

То просъществува само 32 години – от 1364 до 1396 г., когато и този край на България е поробен от турците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска женена за Твърдко I, а негова съпруга е Анна Басараб, а нейната сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство - Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия.

Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

Крепостта „Баба Вида“ , намираща се на брега на Дунав и опасана с ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България. Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители са я ползвали за феодален замък.

Един от Стоте национални туристически обекта на БТС. Музеят-крепост "Баба Вида" работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 10:00 до 17:00 ч.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и е създадена градина, която отделя стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбул капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Добре запазени и поддържани са:
* бившият османски конак и т.нар. Кръстата казарма (превърнати в музеи),
* катедралата и останалите храмове
* мавзолеите на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

Музеи:
* Баба Вида
* Музей "Конака"
* Музей "Кръстата казарма"
* Видинска художествена галерия „Никола Петров“

Театри:
* Драматичен театър "Владимир Трандафилов"
* Държавен куклен театър
* Филхармония

Други
* Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав"
* Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
* Читалище "Цвят"

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта Баба Вида). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Веда“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

За повече информация :
Община Видин